О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 21.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 188/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Бургаски корабостроителници” А. , гр. Б. против определение № 60 от 19.02.2009 г. по ч. гр. д. № 67/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 490 от 02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 79/2009 г. на Бургаски районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение заявлението на „Бургаски корабостроителници” А. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на запис на заповед от 16.09.2008 г. за сумата 260 000 евро.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като е застъпено становището, аргументирано с разпоредбата на чл. 537 във връзка с чл. 487, ал. 2 ТЗ, че не съществува законова забрана в запис на заповед, платим на предявяване, да са посочени дати за плащане на сумата по него на вноски, тъй като по този начин се гарантира, че предявяването на записа на заповед няма да бъде извършено незабавно след издаването му.
Частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според него, това е въпросът: нищожен ли е запис на заповед, в който е посочено от издателя, че е платим на предявяване и едновременно с това е посочена и дата. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с липсата на практика по прилагане на нормата на чл. 487, ал. 2 ТЗ и неяснотата при сравнителното тълкуване на същата норма и нормата на чл. 486, ал. 1 ТЗ.
Ответникът по частната касационна жалба – “Н” ООД, гр. Б. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. От данните по делото не може да се приеме, че в случая съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Безспорно, въпросът за начина на определяне на падежа на записа на заповед е съществен въпрос за всяко производство по чл. 417, т. 9 във връзка с чл. 418 ГПК, тъй като той касае действителността на ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и поради това обуславя изхода на делото. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложима към решаването на посочения въпрос е императивната по своя характер норма на чл. 486 ТЗ, която посочва изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата /респ. на записа на заповед, с оглед препращането по чл. 537 ТЗ/ и установява категорична забрана /ал. 2/ както за определяне на падежа по друг начин, така и за посочване на последователни падежи, какъвто именно е настоящият случай. Освен, че е пределно ясна и не поражда никакво съмнение при тълкуването и прилагането й, по отношение на цитираната разпоредба е налице и непротиворечива съдебна практика /напр. решение № 228 от 24.03.2006 г. по т. д. № 519/2005 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия; определение от 21.01.2000 г. по ч. гр. д. № 4089/1999 г. на СГС, ІV Б отд. и др./, с която атакуваното определение е в пълно съответствие.
Ето защо, не може да се счете, че е осъществено визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 288 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 60 от 19.02.2009 г. по ч. гр. д. № 67/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: