О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
С. 11.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1485 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от А. С. С. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Х. и от прокурор при Окръжна прокуратура П. против въззивно решение № 138 от 8.07.2010г. по в.гр.д.№ 310 по описа за 2010г. на П. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 668 от 23.11.2009г. по гр.д. № 2164/2009г.на П. районен съд,като е осъдена П. на Р. България да заплати на А. С. С. сумата от 3 472.15лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в неполучено брутни трудово възнаграждение за периода 16.10.2006г.-2.07.2007г.и сумата от 1 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобазно повдигнатото обвинение по чл.311 ал.1 от НК,по което е бил оправдан с влязла в сила присъда № 1145 от 15.12.2006г.по н.о.ох.д.№1590/06г.на П.,като в останалата част до претендирания размер съответно от 9 115.87лв. имуществени вреди,включващи неприсъдено трудово възнаграждение от 1 169.20лв.,неполучени ДМС и награди от 2 741лв.и неизплатени вноски за ДОО,ЗО и ДЗПО от 1 283.52лв. и 4 000лв.-неимуществени вреди-исковете са отхвърлени.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от А. С. С. се сочат всички основания на нормата на чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК по поставените въпроси 1. за периода,за който П. дължи обезщетение за имуществени вреди в хипотеза,при която отстраненият от работа обвиняем е възстановен,но не веднага след влизане в сила на оправдателната присъда, а по-късно, 2. за дължимостта от страна на П. на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучени суми за материално стимулиране, награди и неплатени осигурителни вноски- за периода, в който лицето е било отстранено от работа поради незаконно повдигнатото му обвинение и 3. за критериите по които следва да бъде определен размера на дължимото обезщетение. Последният въпрос се поставя във връзка с твърдение,че друг съд е постановил по идентичен случай-обезщетение в по-голям размер/за което представя решение №1044 от 11.12.2008г. на ВКС и сочи основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/.Отделно се позовава и на ТР № 3 от 22.04.2004г.по т.д.№3/04г.на ОСГТК на ВКС.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Окръжна прокуратура П. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за вида,размера и характера на вредите,които се обезщетяват по реда на чл.2 от ЗОДОВ,който се поставя с оглед твърдението,че съдът не е съобразил значението на друго висящо наказателно производство/през същия период/ срещу оправданото лице.
Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че от изчислената сума на неполученото трудово възнаграждение за целия период от 16.10.2006г.до 2.07.2007г.,през който ищецът е бил отстранен от работа в размер на 4 641.35лв.-следва да му се присъди сумата от 3 472.15 лв. за периода от 16.10.2006г.до 27.04.2007г.,изчислена до влязане в сила на постановената оправдателна присъда.Преценил е,че за останалия период- не е налице причинна връзка с поведението на П., която не може да носи отговорност за действие,което е следвало да се осъществи от директора на А.”М.”/довело до несвоевременно-то връщане на работа на ищеца/.Въззивният съд не е уважил претенцията за неполучени ДМС и награди с аргумента,че получаването на същите е възможност/а не сигурно събиите/,зависещо от множество фактори, преценката на които е в правомощията единствено на работодателя.За неизплатените вноски за ДОО,ЗО и ДЗПО-съдът е посочил,че са задълже-ие на работодателя,а не на П./за да бъде осъдена тя да плаща/. Липсата на причинна връзка е отново мотива за отхвърляне на тези искове.
По касационната жалба на А. С. С.:
С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставените въпроси са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда,но същите не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване.
Първите два от поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в т.10 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК.Това е така,защото цитираната т.10 се отнася до вреди в резултат на незаконно действие или акт на администрацията,до което се е стигнало поради нареждане на органите на следствието или прокуратурата. По делото подобно нареждане не е налице и т.10 е неприложима.
В конкретния случай- отговорността на прокуратурата е по реда на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и изисква установяване на причинна връзка между нейното поведение /изразяващо се в незаконосъобразно повдигане на обвинение за извършване на престъпление/ и причинените на пострадалия вреди в резултат от това обвинение.Затова въззивният съд е изследвал въпроса за причинната връзка и е изложил аргументите си,които настоящата съдебна инстанция в тази фаза не проверява.Следователно не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице основание и по т.2,тъй като не се представят влезли в сила решения на други съдилищата,на които настоящето въззивно да противоречи. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, съгласно даденото разяснение в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, следва разглеждането на поставените от касатора въпроси да допринесе за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и във връзка с него законите да са непълни, неясни или противоречиви, така че да съществува необходимост да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая тези предпоставки не са налице.Както вече беше посочено преценката за основателността на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, включващи неприсъдено трудово възнаграждение за срока след постановяване на оправдателната присъда,за неполучени ДМС и награди и за неизплатени вноски за ДОО,ЗО и ДЗПО –е свързана с оглед наличието или не на причинна връзка,в който смисъл е и постановения въззивен акт.
По третия от поставените от касатора С. и по поставения от П. въпрос/които са идентични/ -не следва да се допуска касационно обжалване по следните съображения :
Въпросът за вида,размера и характера на вредите,които се обезщетяват по реда на чл.2 от ЗОДОВ е многократно изясняван, включително и в постановени от ВКС актове по реда на чл.290 от ГПК. Тъй като/съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК/-в производството по ЗОДОВ субсидиарно приложение намират общите разпоредби на ЗЗД –размерът на обезщетението за неимущест-вените вреди се определя от съда по справедливост съобразно особеностите на всеки конкретен случай. Критериите,по които става това също са посочени в постановена от на ВКС задължителна практика /цитираното ТР №3/2004г.и Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС/.Отделно- в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например №317 от 9.12.2010г.по гр.д.№ 4620/08г.,№532 от 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/09г./-ВКС допълнително е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства каквито са- броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, продължителността на наказателното преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/, личността на увредения /включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства,които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето,извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.Посоченото от касатора обстоятелство, свързано с наличието на друго висящо наказателно производство /през същия период/ срещу оправданото лице, също може да бъде включено в този списък,но следва да се има пред вид,че това не е достатъчно. Въпрос по съществото на спора е преценката дали което и да е от така изброените обстоятелства -съобразно конкретните данни по делото,е налице,а така също и какво е значението му за причиненото увреждане.Тази преценка е определяща за остойностяването на размера на дължимото обезщетение. В случая въззив-ият съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил доводи-как приетите от него за установени обстоятелства са повлияли при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Следва да се посочи че представеното решение №1044 от 11.12.2008г. на ВКС,на което се позовава касатора не е по идентичен случай и то не може/с оглед приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС да обоснове наличие на основание за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/ обвинението по друг текст-чл.286 от НК,а в случая е по чл.311 от НК и наказателното производство е продължило четири години,а тук- една/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 8.07.2010г. по в.гр.д.№ 310 по описа за 2010г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.