2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
С., 16.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 451/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1755 от 14.12.2010 г. по в. гр. д. № 2883/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е оставено в сила решение № 2305 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 3446/2008 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземания за сумите 4 548.14 лв. и 772.32 лв., представляващи съответно сбор от цена на предоставени В и К- услуги за обект „Складова база” в Индустриална зона Север – [населено място], и лихви за забава за периода 02.12.2002 г. – 30.06.2008 г., и за сумите 356.71 лв. и 49.41 лв., представляващи съответно сбор от цена на предоставени В и К- услуги за обект „Офис” в [населено място], на [улица], с вход откъм [улица], и лихви за забава за периода 07.04.2004 г. – 30.06.2008 г., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 10521/2008 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като се излагат оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на закона и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не е заявил становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка за допустимост на касационната жалба, констатира следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, въведено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по гражданско дело, образувано по предявени при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземания за неплатена цена на предоставени В и К – услуги и на акцесорни вземания по чл.86, ал.1 ЗЗД, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК. Цената на всеки от обективно съединените искове се съизмерява с размера на установяваното по съдебен ред парично вземане и възлиза на 4 904.85 лв. – относно вземанията за неплатена цена на В и К – услуги, и 821.73 лв. – относно акцесорните вземания по чл.86, ал.1 ЗЗД. Касационната жалба е подадена на 17.01.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция, и с оглед разпоредбата на § 25 ЗИДГПК допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява съобразно новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Предвид обстоятелството, че цената на отделните искове, с които е бил сезиран въззивният съд в производството по гр. д. № 2883/2010 г., е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, настоящият състав намира, че постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на подадената касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] – [населено място], касационна жалба срещу решение № 1755 от 14.12.2010 г., постановено по в. гр. д. № 2883/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :