О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
гр.София, 28.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:БОЙКА СТОИЛОВА РАЙЧЕВА
Членове: ВЕСКА райчева
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6565 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.05.2013г. по гр.д.№1023/2013г. на ОС Варна, с което е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят Д. Н. Н., действуващ като малолетен чрез законния си представител И. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение, е отхвърлил предявените от името на малолетния Д. Н. искове против [фирма], [населено място] с правно основание чл.200 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на баща му Н. Д. при трудова злополука на 22.09.2011г. при работа при ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
Прието е за безспорно между страните, а се установява от и от представените писмени доказателства, че жалбоподателят е единствен наследник по закон – дете, на Н. Д., последният починал на 22.09.2011г. при злополука, приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане №211/29.11.2011г. на длъжностно лице при РУ „СО” [населено място] по реда на чл.60 от КСО. Посочено е, че съгласно установеното в същото злополуката е станала през време и във връзка с изпълнение на преки служебни задължения по доставка на асфалтова смес от асфалтова база „Л.” край [населено място] до обект в [населено място], като вследствие на пътнотранспортно произшествие на пътя Ш – Т. пострадалият е получил несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела до летален изход. Установено е, че към датата на смъртта наследодателят на жалбоподателя се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по реда на чл.200 КТ. Изложени са съображения за това, че липсват доказателства пострадалият да е причинил умишлено увреждането си, предвид което и няма основания за пълното изключване отговорността на работодателя.
Съдът е приел, че напускането на собствената лентата за движение от страна на наследодателя на жалбоподателя, без да е налице техническа или обусловена от пътната обстановка причина, и навлизането в насрещната лента с 0, 45 м. при скорост на движение на управлявания от него тежкотоварен автомобил от около 100 км.ч./при максимално разрешена скорост 70 км/ч/ при движещ същевременно по насрещната лента друг тежкотоварен автомобил съставлява тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, довело да настъпването на пътно-транспортното произшествие и е квалифицирал това поведение като сочещо на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Счел е, че дължимото се от работодателя обезщетение следва да бъде намалено, като се отчете 50% съпричиняване.
Определяйки размера на дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди в резултат от загубата на баща му, съдът е съобразил възрастта на детето, род.2005г., тази на баща му – 35 години, отношенията на обич и привързаност, съществували между тях и установени от показанията на свидетел не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал/, установените от същите показания негативни психични изживявания на детето след смъртта на баща му, и е приел че обезщетението с оглед разпоредбите на чл.52 ЗЗД следва да се определи в размер от 70 000лв., като същото следва да бъде намалено предвид изложените по-горе съображения относно прилагането на чл.201, ал.2 КТ.
Прието е също така, че обезщетението следва да бъде намалено и на основание. чл.200, ал.4 КТ с получената от въззивника сума по сключената от работодателя задължителна застраховка „Трудова злополука”, съгласно представената застрахователна полица от 26.04.2011г. , което е изплатено в размер на сумата от 48 300лв., представляваща застрахователна сума по договора предвид настъпилото застрахователно събитие смърт на застрахованото лице.
Изложени са съображения, за това че предвид извършеното намаляване на размера на обезщетението за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди на основание чл.201, ал.2 КТ и на основани чл.200, ал.4 КТ, съдът приема, че искът за заплащане на сумата от 40 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът е приел, че съобразно нормата на чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение и за претърпените имуществени вреди, включително пропусната полза, но като разлика между действително претърпените вреди и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Взети са предвид обстоятелствата, че към датата на настъпване на трудовата злополука жалбоподателят бил на 6 годишна възраст, че родителите са били разведени с решение от 2011г., като упражняването на родителските права е било предоставено на майката, а бащата е бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 60лв. Посочено е, че родителите съобразно нормите на СК дължат безусловно издръжка на своите деца до навършване на пълнолетието им, поради което като безспорно претърпяна имуществена вреда под формата на пропусната полза съдът може да приеме тази издръжка, която родителят би му осигурявал до навършване на пълнолетие. Посочено е, че присъденият размер на издръжката, дължима от бащата в размер на 60лв. месечно би подлежал на увеличаване, ако родителят беше жив, както с нарастване възрастта и нуждите на детето, така и с оглед съобразяване въведеният от закона минимум, свързан с минималната работна заплата, но от представеното разпореждане на ТП на НОИ [населено място] от 01.12.2011г е видно, че на детето е отпусната наследствена пенсия от бащата в размер на 173, 79лв. месечно за периода от 22.09.2011г. до 17.02.2023г. – датата на навършване на пълнолетие или това са 137 месеца по 173, 79лв. общо сумата от 23809,23лв. Посочено е, че отпусната пенсия надвишава издръжката, която родителят е дължал на детето си приживе. Съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че следва размерът на имуществената вреда да се определи като разлика между получаваното от родителя му трудово възнаграждение в размер на 575лв. месечно и отпуснатата наследствена пенсия, тъй като безспорно родителят не е предоставял цялата си работна заплата на детето. Прието е, че макар и размерът на дължимата от родителя издръжка да би подлежал на увеличаване с годините, то при съобразяване процентът, с който следва да се намали дължимото от работодателя обезщетение на основание чл.201, ал.2 КТ, искът отново е неоснователен изцяло е отхвърлен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: има ли правен интерес наследника на загиналия при трудова злополука работник да предяви иск по чл.200 КТ при изплатено застрахователно обезщетение от работодателя и кой е правният механизъм забраняващ на наследника да търси обезщетение от работодателя. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представя решения на състави на районни и въззивни съдилища, както и определение по чл.288 ГПК, които не следва да бъдат съобразявани при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че по въпроса има ли правен интерес наследника на загиналия при трудова злополука работник да предяви иск по чл.200 КТ при изплатено застрахователно обезщетение от работодателя, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е дал отговор на същия в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 12.07.2013г. по гр.д.№675/2012г., ІV г.о. на ВКС, където е прието, че искът е допустим, но с оглед точното приложение на чл.200, ал.4 КТ следва от определеното обезщетение да се приспадане размера на получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите. Повдигнатият въпрос няма претендираното значение за точното приложение на закона, и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кой е правният механизъм забраняващ на наследника да търси обезщетение от работодателя. Същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Правният въпрос би бил от значение за изхода по конкретното дело, ако е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, какъвто не е конкретния случай. Съдът не е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.200 КТ, приемайки, че наследникът не може да търси обезщетения за вреди от трудовата злополука, а защото е счел, че същият е обезщетен в достатъчна степен към момента на постановяване на решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 09.05.2013г. по гр.д.№1023/2013г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: