5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
гр. София, 09.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27.05. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3119/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Т. С. и В. В. С. срещу решение №489 от 18.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №324/2014 г.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното №16/ 29.01.2014 по гр.д. №155/13 г. на ОС-Кърджали , с което е уважен искът на А. К. Г. с постоянен адрес в [населено място] срещу касаторите като последните са осъдени да й заплатят солидарно на основание чл.74 ЗЗД сумата от 32 897,28 лева- заплатено от ищцата задължение на двамата ответници по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г. сключен между последните и [фирма]-гр. София и искът по чл.59 ЗЗД за 2 367,09 лева-заплатени такси по изп. дело 01/2007 на ДСИ при РС-Кърджали.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на А. К. Г. срещу касаторите и последните са осъдени да й заплатят солидарно на основание чл.74 ЗЗД сумата от 32 897,28 лева- заплатено от ищцата задължение на двамата ответници по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., сключен между последните и праводателя на [фирма]-гр. София и 2 367,09 лева-заплатени такси по изп. дело 01/2007 на ДСИ при РС-Кърджали, съставът на въззивния съд се е позовал на следните значими за спора факти:
Двамата ответници по иска-касатори в настоящото производство са се задължили по договор за банков кредит № 46/Ип от 02.08.2004 г., сключен между Д. Т. С. като кредитополучател и В. В. С. –солидарно отговорно лице и банката-праводател на [фирма]-гр. София като кредитодател за отпуснати средства в размер на 44 000 лева-предназначен за ремонт и реконструкция на жилище. Ищцата А. К. Г. се явява трето реално задължено лице с учредена в полза на банката договорна ипотека върху неин собствен недвижим имот-н.а. №198,т. 1 , нот. дело № 187/2004 на нотариус Д.Г. с рег.№ 251. Задължените по договора за банков кредит лица-ответници по иска изпаднали в забава през м. май 2006 г. по отношение на съответните месечни вноски дължими за плащане, а в последствие и в просрочие повече от 90 дни, вследствие на което и кредитът бил квалифициран като необслужен . В полза на банката– кредитор бил издаден изпълнителен лист на 26.10.2006 г. срещу двамата ответници-длъжници по кредита за сумите от 27 961,96 лева-главница и 1 949,96 лева-лихви и 403,51 лева-такса за просрочие, ведно със законната лихва и 606 ,30 лева-разноски по делото. Въз основа на него било образувано изп. дело при ДСИ при РС-Кърджали и ищцата била уведомена, че банката- кредитор е посочила като изп.действия насочване на публична продан на ипотекирания в нейна полза недвижим имот. За да предотврати изпълнение върху собствения си имот ищцата сключила на 22.02.2007 г. в производството по изп. дело споразумение с банката за погасяване задължението на ответниците към същата, което към тази дата възлизало на 20 693,76 лева-общо. В изпълнение на така поетото в споразумението задължение към банката, ищцата е заплатила цялата дължима сума по кредита-36 294,08 лева, от които 32 897,28 лева са погасени след образуване на изп. дело, които съгласно чл.74 ЗЗД подлежат на възстановяване от длъжниците по договора за кредит-ответници по иска, както и 2 367,09 лева-такси в изп. производство, които ответниците дължат в хипотезата на чл.59 ЗЗД.
Последните в открито съдебно заседание на 08.07.2013 г. са направили възражение за нищожност на договора за банков кредит като симулативно сключен с тях, съответно като кредитополучател и солидарно задължено лице, вместо с действителния кредитополучател самата ищца А. К. Г. . Мотивирали са се с това, че средствата по отпуснатия кредит са постъпили в касата на ищцата, действаща като ЕТ с фирма „Т.-А. Д.” и че същата го е погасявала, още преди да са предприети действия по принудителното му.събиране. Между страните по делото съществували отношения по договор за гражданско дружество с цел финансиране на общ бизнес, за което се налагало осигуряване на кредит от банка, но ищцата, поради многото свои кредити не отговаряла на изискванията за това, което наложило процесният договор за кредит да бъде сключен с ответника като кредитополучател, вместо с ищцата, която ипотекирала и своя имот за обезпечаването му. Кредитът се погасявал от страна на посочения в договор кредитополучател Д. Т. С., но със средства от касата на ищцата като ЕТ.
Въззивният състав е счел така направеното възражение за нищожност, поради привидност на договора за банков кредит като сключен с ответниците, т.е. прикриващ реално сключен такъв договор в лицето на ищцата, евентуално нейния баща за изначално неоснователно, доколкото симулацията в лицата се предпоставя от наличието на следните три сделки:1. между банката и реалния кредитополучател като действително желана, но прикрита 2. между банката и привидния кредитополучател- манифестирана, но привидна и поради това нищожна и 3. между двамата кредитополучатели-привиден и действителен, по силата , на която вторият упълномощава първия да то представлява при сключването на договора за кредит с банката-кредитополучател. Ето защо, доколкото първият вид сделка, , нито се твърди, нито се установява, т.е. участието на банката като страна по привидната и прикритата сделка остава неустановено по делото, то и наличието на твърдяната персонална симулация не е налице в случая. С оглед тези фактически и правни изводи и съдът е счел исковете по чл.74 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за основателни и доказани, а възражението за нищожност на договора за кредит сключен с ответниците-касатори като страна по същия за неоснователно.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК се сочат като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: за това, дали за да е налице документ по чл.165 ал.2 ГПК при наличието на който са допустими свидетелски показания за установяване привидност на волеизявление, този документ трябва да материализира изрична воля за симулация или е достатъчно само да прави вероятна симулацията, възможно ли е няколко косвени доказателства в тяхната съвкупност да се ценят като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК или задължително, такова качество следва да има всеки един от тях и длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая първите два от поставените от касаторите правни въпроси, а именно: дали за да е налице документ по чл.165 ал.2 ГПК при наличието на който са допустими свидетелски показания за установяване привидност на волеизявление, този документ трябва да материализира изрична воля за симулация или е достатъчно само да прави вероятна симулацията, възможно ли е няколко косвени доказателства в тяхната съвкупност да се ценят като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК или задължително, такова качество следва да има всеки един от тях, не се явяват обуславящи изхода по настоящия спор. Това е така, тъй като същите са формулирани, с оглед преценката от съда на три документа, на които се позовава ответната страна във връзка с възражението за симулация в лицата: ПКО №49/ 03.08.2004 г., договор за гражданско дружество, сключен между ищцата и първия ответник на 25.02.2002 г. лист от касовата книга от м. 08.2004 г.. Тези доказателства принципно се отнасят само за отношенията между ищцата и първия ответник във връзка с твърденията на последния, че първата се явява действителен кредитополучател, но по никакъв начин не касаят ангажирането на волеизявление на самия кредитодател в тази насока. Ето защо те са несъотносими към основното съображение, от което се е водил съдът за да счете възражението за нищожност за неоснователно: участието на банката като страна по привидната и прикритата сделка остава недоказано по делото, поради което и наличието на твърдяната персонална симулация не се установява да е налице в случая.
С оглед изложеното, липсва първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от касатора правен въпрос, който да се явява от значение за изхода по конкретния правен спор, т.е. от отговора на който да зависи резултата по същия. Липсата на посочен от касатора релевантен за спора правен въпрос, който да се явява и обуславящ изхода по конкретния спор само по себе си е пречка за допускане на касация-т.1 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
По третия въпрос липсва противоречие в действията на въззивния съд с практиката на ВКС, тъй като решаващият състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства при формиране на правната си воля в обжалвания акт.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №489 от 18.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №324/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.