О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
Гр. София 20..05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 689/2009 г
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Е. от гр. Е. подадена чрез процесуалния й представител адвокат В. Х. Б. от САК срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 284/07.05.2009 год. постановено по гр.д. № 956/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Е. районен съд от 09.06.2008 год. по гр.д. № 372/2007 год., с което е уважен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД и е обявена за относително недействителна по отношение на ищеца М. П. К. от гр. С. извършената с нот.акт № 1* т.І, рег. № 1* дело № 104/2006 год. на 19.05.2006 г. сделка, по силата на която ответникът Й. Т. Й. от гр. Е. е прехвърлил на Я. Г. Е. от гр. Е. собствените си 10/12 ид.части от недвижим имот представляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда построена в урегулиран поземлен имот ІІІ-1077 в квартал 197 по рег.план на гр. Е. заедно със съответните ид.части от сградата и правото на строеж върху мястото срещу задължението за издръжка и гледане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото съдът е приел, че с прехвърлянето на имота длъжникът умишлено е намалил притежаваното от него имущество с цел да увреди кредитора си, който би могъл да удовлетвори вземането си от останалата непродадена част на процесния имот както и от други имоти на длъжника. Наведени са доводи, че продаденият имот е единствено жилище на длъжника срещу което кредиторът не може да насочи изпълнението си, тъй като е несеквестируем.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси относно приложението на чл.135 ЗЗД, както и по въпроса може ли да бъде предмет на иска единственият жилищен имот на прехвърлителя. Твърди се, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС позовавайки се на приложените към жалбата р. № 1562/20.06.1982 г. по гр.д. № 805/82 г. на ВКС-І г.о. и р. № 2771/26.10.1978 г. по гр.д. № 1769/78 г. на ВКС-І г.о.
Ответникът по касационната жалба М. П. К. от гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат от САК поддържа становище, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Останалите ответници по делото С. „Г” /в ликвидация/ гр. Е., Т. Т. Й., Х. И. А. и С. И. М.-тримата от гр. Е. не ангажират становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е обявена за недействителна по отношение на ищцата извършената на 19.05.2006 год. между Й сделка с процесния недвижим имот-предмет на нот.акт № 1* том.І, рег. № 1* дело № 104/2006 год. Анализирайки целия доказателствен материал по делото решаващият съд е направил извода, че са налице обективните и субективни елементи на фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Видно от данните по делото ищцата се легитимира като кредитор с доказано вземане към ответното събирателно дружество в ликвидация. Безспорно е, че процесната сделка е сключена след възникването на вземането на ищцата както и фактът, че съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено за задължения на дружеството – чл. 88 във вр.с чл.76 ТЗ. В случая увреждането на кредитора от извършената сделка е налице, тъй като поначало всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника, което от своя страна затруднява изпълнението на задълженията му към кредиторите.вреждането е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника нито от преценката на кредитора и в тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационната жалба доводи, че липсва увреждане, тъй като кредиторът имал възможност да удовлетвори вземането си като насочи изпълнението към други имоти на длъжника. В този смисъл е и постоянната и непротиворечива съдебна практика. След преценка на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извода, че е налице и третата законова предпоставка – в случая длъжникът предприемайки действия за отчуждаване на имота си е знаел за увреждането, тъй като е уведомен за задължението към ищцата, което не е оспорил, още с отправената нотариална покана от 20.01.2006 год. Налице е знание за увреждане и от страна на приобритателката по сделката-ответницата Я. Г. Е., която с нотариално пълномощно от 15.02.2000 год. е упълномощена от съдружниците Й. Й. и Ц. М. да представлява събирателното дружество. Същата е подписала от името на дружеството правопораждащите за вземането договори за правна помощ, като на 20.01.2008 год. е получила и представената по делото нотариална покана за изплащане на дължимото възнаграждение по тези договори. Съдът не е уважил възражението на ответниците, че с иска по чл.135 ЗЗД кредиторът не може да атакува сделки, които засягат единствен жилищен имот на длъжника поради неговата несеквестируемост.
С оглед на изложеното разрешеният от съда материалноправен въпрос, от който зависи крайният изход на делото и който е поставен от касатора в жалбата му е следния: може ли да бъде предмет на иска по чл.135 ЗЗД недвижим имот представляващ единствено жилище на прехвърлителя по сделката поради несеквестируемост на обекта по смисъла на чл.339 б.”ж” ГПК /отм./ съответно чл.444 т.7 от новия ГПК. Даденото от съда разрешение на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и безспорната и трайно установена съдебна практика изразена в решенията на различни състави на ВКС напр.: по гр.д. № 1050/66 г. на І г.о. гр.д. № 1227/1998 г. на ІV г.о., гр.д. № 6105/2007 г. на І г.о., гр.д. № 123/2003 г. на ІІ г.о., гр.д. № 1238/1996 г. на V г.о., гр.д. № 1893/2002 г. на V г.о., гр.д. № 668/2003 г. на ІІ г.о., гр.д. № 831/2007 г. на ТК и много други. Постоянната съдебна практика е в смисъл, че с разпореждането, което длъжникът е извършил с една несеквестируема вещ отпадат облагите на несеквестируемостта. Прието е, че когато длъжник, в чиято полза е прогласена несеквестируемост на определени вещи се разпореди с тях, той сам се лишава от предоставената му от закона привилегия за тези вещи, поради което е налице отпадане на несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Прехвърляйки несеквестируемата вещ длъжникът сам разкрива, че не се нуждае от нея. В тази връзка несеквестируемостта на отчуждения имот не влияе на основателността на иска по чл.135 ЗЗД.
Обжалваното съдебно решение е съобразено с цитираната постоянна съдебна практика, която е останала непроменена, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Приложеното към жалбата р. № 1562/20.05.1982 год. по гр.д. № 805/82 г. на ВС-І г.о. на което се позовава касатора, има инцидентен характер и не формира противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения правен въпрос. Що се отнася до развитите в жалбата оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 284/07.05.2009 год. постановено по гр.д. № 956/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: