О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 17.05. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 269/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба/озаглавена частна жалба/, вх. №3884/19.5.2009 г., подадени от адв. Д. В. – процесуален представител на И. Л. З. – М. и Б. Л. З. , против въззивно определение №444/13.4.2009 г. по ч.гр.д. №200/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.к.
С разпореждане от 01.10.2009 г. въззивната инстанция е указала на частните жалбоподатели да направят подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като посочат изискуемите се от процесуалния закон въпроси.
В изпълнение на горните указания е депозирана молба, вх. №8866/09.11.2009 г., в която се заявява, че касационното основание за частната жалба е по чл.281 ГПК като налице нарушения на материалния закон и съществено са нарушени съдопроизводствените правила. Освен това се твърди, че с определението си въззивната инстанция се е произнесла от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в нарушение на материалния закон. Излага се, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Като съществен материалноправен въпрос се сочи, че същият е процесуалноправен и обуславя извода да допускане на касационно обжалване, а именно – спирането неправомерно прегражда пътя на защита. В молбата се твърди също така, че се касае за обезщетение за наем за ползване за период преди завеждане на исковата молба, както и че спорът за делба няма нищо общо за претенцията за минал период за обезщетение за ползване. Сочи се още, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно като подробно се излагат съображения за това.
Ответницата по частната касационна жалба – Л. С. К., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима с оглед този критерий.
По допустимостта на въззивното определение до касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай, въпреки дадените указания частните касационни жалбоподатели не са представили изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което да съдържа ясно и точно формулирани въпроси. Изложеното в молбата, вх. №8866/09.11.2009 г., объркано и непоследователно сочи на касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК. В молбата – изложение не се съдържат изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да били са обсъдени от въззивния съд, и поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочените оплаквания са касационни, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №444/13.4.2009 г. по ч. гр.д. №200/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., по частна касационна жалба, вх. №3884/19.5.2009 г., подадена от адв. Д. В. – процесуален представител на И. Л. З. – М. и Б. Л. З. , и двамата от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: