Определение №301 от 21.3.2011 по гр. дело №14/14 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

[населено място], 21.03.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 14 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 915 от 02.07.2010г. постановено по гр.д. № 1562/2008г. на В. окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение № 1420 от 29.04.2008г. на В. районен съд по гр.д. № 2308/2005г. С последното е отхвърлен предявения от О. Л. П. срещу В. З. В. и Д. Т. В. иск с правно основание § 4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ за приемане за установено между страните, че в П. на с.о. „З.”,[населено място], одобрен със Заповед № РД-7706/385/2002г. на О. управител на В. е допусната следната грешка: реална част с площ 194 кв.м. от бившия имот № 253 по КП на м. „З.” от 1960г. /сега ПИ № 228 по П. на с.о. „З.”/, повдигната в зелен цвят на скицата на л.38 от делото, неправилно е заснета като част от ПИ № 227 по П. на с.о. „З.”,[населено място], а не като част от ПИ № 228 по същия план.
Ж. О. П. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. На второ място поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по четири материалноправни въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Това са въпросите: 1. каква е доказателствената сила на записванията в разписните листове към кадастралните планове; 2. поражда ли правни последици заповед за одобряване на кадастрален план, която е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение; 3. поражда ли правни последици кадастрален план, който не е одобрен по реда на ЗКИР; 4. следва ли да се изготвя план на новообразуваните имоти относно имоти, които не са обект на земеделска реституция. Твърди се, че отговор на тези въпроси няма в практиката на ВКС, поради което е необходимо разрешаването им с цел преодоляване непълнотата и неяснотата на закона.
Ответникът по жалбата В. З. В. в писмения си отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Д. Т. В. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по иск за установяване грешка в плана на новообразуваните имоти на с.о. З.,[населено място], при която част от имота на ищеца е заснет като част от имота на ответниците. Съдът, след щателно обсъждане на писмените доказателства и приетите няколко експертизи е приел за установено, че наследодателката на праводателя на ищеца – С. Т. П. е била собственик на недвижим имот в землището на[населено място], м. С. с площ по документ за собственост 3 дка, който е бил обект на доброволна делба през 1969г., при която е разделен на три дяла и ищецът се легитимира като собственик на единия от дяловете, идентичен с имот пл. № 228. Същевременно съдът е счел за недоказано, че имотът е бил с площ 1000 кв.м. и е обхващал и частта, предмет на иска, включена в имот пл. № 227 и е имал границите и конфигурацията, описани в исковата молба. Вярно е, че по документ за собственост този дял е с площ 1000кв.м., но според изслушаните технически експертизи от момента на попълването на имота в плана през 1985г. до настоящия момент той е бил с площ 806 кв.м. при граници съвпадащи по всички планове, вкл. по оспорения П. от 2002г. Съдът е счел, че по делото не е могло да бъде установено откъде идва разминаването в площта на придобития от С. П. и разделен с договора за доброволна делба пред 1969г. недвижим имот с реално съществуващата на място и заснета в плановете площ на имота, но това не може да обоснове право на собственост на ищеца върху тази част. Освен това спорната реална част не е била заснемана като част от собствения на ищеца имот пл. № 228 при изработването на П. и не е неправилно отразена като част от ПИ № 227. По тези съображения искът е отхвърлен.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият въпрос, визиран в изложението е за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Това не представлява правен въпрос, от значение за изхода на спора, решен в обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Евентуалните пропуски на съда при обсъждане на доказателствата биха могли да обосноват нарушение на съдопроизводствените правила като основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, но не съставляват разрешаване на правен въпрос, значим за изхода на делото.
Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС, нито на противоречиво разрешаване на правен въпрос в практиката на съдилищата, които изпълват основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а навежда единствено основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, без да го е обосновал. Посочените четири материалноправни въпроси, а именно: 1. каква е доказателствената сила на записванията в разписните листове към кадастралните планове; 2. поражда ли правни последици заповед за одобряване на кадастрален план, която е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение; 3. поражда ли правни последици кадастрален план, който не е одобрен по реда на ЗКИР; 4. следва ли да се изготвя план на новообразуваните имоти относно имоти, които не са обект на земеделска реституция не са обсъждани от съда в обжалваното решение и не са от решаващо значение за изхода на спора. Съдът, за да разреши спора дали е допусната грешка в плана на новообразуваните имоти при заснемане площта на имота на ищеца и на ответниците е извършил обстоен анализ на представените документи за собственост и на заключенията на няколкото технически експертизи, при което е достигнал до извод, че наистина площта на имота на ищеца е по-малка в сравнение с площта по първоначален документ за собственост, но това не обосновава негово право върху спорната реална част от имота на ответниците, тъй като тя никога не е принадлежала и не е била заснемана като част от имота на ищеца. Именно това са релевантните за спора въпроси – относно идентичността на имотите, границите им и заснемането им по различните планове в течение на годините. Посочените от касатора въпроси не са били обсъждани от съда. Отделно, не може да се приеме, че това са въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, понеже правната уредба е ясна, не създава затруднения при прилагането и по въпросите има съдебна практика.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 915 от 02.07.2010г. постановено по гр.д. № 1562/2008г. на В. окръжен съд по касационната жалба на О. Л. П..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top