О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София 12.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 267 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Ц. С. И.,Живка К. И. и В. К. Ф. от гр. С., чрез процесуалния им представител- адвокат Р против определение № 476 от 28.11.2008г.по гр.д. № 721 по описа за 2007г. на Сливенски окръжен съд,с което е отменена допусната по искане на взискателите,с разпореждане от 17.06.2008г. по изп.д. № 2* обезпечителна мярка”запор върху банкови сметки на длъжника ТД”Астратранс”А. гр. С.,представлявано от изпълнителния директор И в банките,в които е наложен запор по банкови сметки на длъжника-Първа инвестиционна банка,ОББ А. клон Сливен,ЦКБ-Сливен,Банка „П” А. ,”У” А. ,ТД „А” и ТБ”Р”А. и е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника ТД”Астратранс”А. гр. С.,представляващ поземлен имот с идентификационен номер 67338.602.120.1-стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 826кв.м.,съгласно н.а. № 161 т.V рег. № 5* д. № 457/2006г. Счита същото за недопустимо поради безпрецедентно прилагане на норми от обезпечителното производство в изпълнителния процес , или евентуално-като неправилно поради нарушение на закона/та чл.398 от ГПК и на чл.282 ал.2 т.1,поради смесването му с правилата за налагане на обезпечение/. Жалбоподателите искат то да бъде отменено.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лица, които имат правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати техни права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,за което изрично е предвидено,че подлежи на обжалване съгласно чл.396 от ГПК и което не е постановено от СОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е и основателна.
По делото е приложено изпълнително дело № 2*,образувано въз основа на издаден на 9.06.2008г.изпълнителен лист по в.гр.д. №721 по описа за 2007г. на Сливенски окръжен съд и гр.д. №2021 по описа за 2007г. на Сливенски районен съд срещу ”Астратранс”А. гр. С.. По същото са наложени пет запора на основание чл.507 от ГПК върху вземанията на длъжника в пет банки.
С определение от 24.10.2008г.по гр.д. № 1454/2008г.-пред вид образуваното пред него касационно производство и внесено обезпечение по чл.282 ал.2 от ГПК в размер на 70 000лв.-ВКС е спрял изпълнението на решение от 30.05.2008г.по в.гр.д. № 721 по описа за 2007г. на Сливенски окръжен съд.
На 24.11.2008г. до Окръжен съд Сливен е постъпила молба от ”Астратранс”А. гр. С. с искане „за замяна на наложеното обезпечение”запор по банкови сметки” на ”Астратранс”А. гр. С. по изп.д. № 2* с друго такова по смисъла на чл.398 ал.2 от ГПК-„възбрана”/погрешно посочено”ипотека”/ на недвижим имот, собственост на дружеството”. Това искане е уважено на 28.11.2008г. с гореописаното процесното определение. Същото е недопустимо,поради издаването му при липса на установен процесуален ред за това. Съображенията:
Съгласно чл.389 и чл.390 от ГПК е допустимо обезпечение по предявен вече иск във всяко положение на делото,но до приключване на съдебното дирене във въззивното производство или обезпечение по бъдещ иск,но за предявяването на който съдът следва да определи срок. В тези срокове намират приложение нормите на обезпечителното производство, уредени в част четвърта от ГПК/чл.389-чл.403вкл./. Към момента на постановяване на процесното определение/28.11.2008г./ са били изминали шест месеца от приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Нещо повече- в ход е било започнало изпълнителното производство,за което са приложими нормите на част пета от ГПК. Изпълнителният процес е способ за принудително осъществяване на граждански права и приложимите в него норми са различни от тези в исковия процес. По въззивното дело няма данни да е била допусната обезпечителна мярка”запор върху банкови сметки на длъжника”,поради което и съдът не е могъл да я заменя. Налице е образувано изпълнително дело,по което предприетият изпълнителен способ е ”запор върху банкови сметки на длъжника”. В изпълнителния процес не е предвиден процесуален ред за намеса на въззивния съд,а съществуващата за въззивния съд възможност за налагане на обезпечение е преклудирана с приключване на съдебното дирене. Като не е разграничил обезпечителното и изпълнителното производство и се е произнесъл без да е налице установена в закон възможност за това- съдът е постановил недопустим акт,който следва да бъде обезсилен.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение № 476 от 28.11.2008г.по гр.д. № 721 по описа за 2007г. на Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.