О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 15.06. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1203/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 387 от 29.12.2014 г. по ч.т.д. № 338/2014 г. на Апелативен съд – Б., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 2846/19.11.2014 г. по т.д. № 188/2013 г. на Окръжен съд – Бургас. С посоченото разпореждане съдът не е уважил молбата на С. П. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното решение по т.д. № 188/2013 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че съдът не е взел предвид целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК и конституционно гарантиранато право на защита на всеки гражданин. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на определението и уважаване на искането за освобождаване от държавна такса за въззивното производство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени множество въпроси, свързани с предпоставките за приложение на чл.83, ал.2 ГПК и отделните обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса. Бланкетно се поддържа допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения за липса на формирана съдебна практика и значимостта на въпросите за точното приложение на процесуалния закон.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение искането на ответника-въззивник за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел, че молителят е в трудоспособна възраст и не са представени доказателства в подкрепа на твърденията за влошеното му здравословно състояние към момента, като представената епикриза е от 2012 г. и не сочи на хроничен здравословен проблем. Отчетен е доходът на съпругата на молителя, с извод, че не са налице основания за уважаване на искането по чл.83, ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния касатор въпроси относно начина на преценка на законоустановените в чл.83, ал.2, изр.2, т.1 -6 от ГПК критерии принципно са важни за изхода на частното производство пред АС-Бургас, образувано по частната жалба срещу отказа на администриращия въззивната жалба съд да освободи страната от заплащане на държавна такса. Същевременно, при произнасяне по молба по чл.83, ал.2 ГПК, от значение са конкретните доказателства, които молителят е представил в подкрепа на искането си. Преценката на съда дали са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаване/изцяло или частично/ от държавна такса е винаги конкретна. Именно поради това следва да се приеме, че отговорът на тези въпроси предпоставя преценка доколко е правилно атакуваното въззивно определение, което обаче е извън производството по селекция на жалбите.
Като ирелевантен следва да се прецени въпросът, дали за освобождаване от държавна такса молителят следва да страда от хронично заболяване, тъй като изводи в тази насока не са формирани във въззивното определение. Видно от мотивите към определението е, че съдът е констатирал липсата на доказателства за влошено здравословно състояние на молителя към настоящия момент, а епикризата, която е от 2012 г. не сочи на наличие на хронично заболяване. Тези мотиви на въззивната инстанция сочат на възприета неотносимост на това писмено доказателство към момента на депозиране на молбата по чл.83, ал.2 ГПК – 13.10.2014 г.
Въпросите, свързани с тълкуване на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, не биха могли да обосноват основателност на искането за допускане на касационно обжалване. Тази разпоредба е ясна и не създава проблеми при прилагането й, а както се посочи и по-горе, произнасянето по искане за освобождаване от държавна такса винаги е в зависимост от конкретните факти, относими към установените в закона критерии, очертаващи обхвата на преценката и в зависимост от доказателствата, представени с молбата по чл.83, ал.2 ГПК, установяващи тези факти.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387 от 29.12.2014 г. по ч.т.д. № 338/2014 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: