О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
Гр. С., 01.06.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 28.05.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч. т. д. № 837/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Семин Махсин Д. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 258 от 23.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав по ч.гр.д.№ 5608/2017 г., с което е потвърдено разпореждане № 16260/20.09.2017 г. по т.д.№ 4095/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав с правно основание чл.130 ГПК за връщане на исковата молба на частния жалбоподател в частта по предявения осъдителен иск за връщане на 17 653 дружествени дяла от капитала на ЕКИП 7 09 О., като процесуално недопустима.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото, както и е дал неправилна правна квалификация на спора, за което са наведени подробни съображения. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е основано на правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1, т.1 и 3 ГПК – в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата, като разглеждането им ще допринесе за развитието на правото, а именно: 1/ „Необходимо ли е извършването на повторна процедура по приемане на съдружник в О. при успешно провеждане на иск за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на О., алтернативно – при разваляне на договор за прехвърляне на дружествени дялове, при условие на направено надлежно вписване в ТР на отменените обстоятелства?”; 2/ „Представлява ли „несъществуващо обстоятелство” по см. на чл.29 ал.1 пр.3 от ЗТР обстоятелството на развален договор за прехвърляне на дружествени дялове?”; 3/ „Представлява ли „несъществу-ващо обстоятелство” по см. на чл.29 ал.1 пр.3 от ЗТР обстоятелството, че със съдебно решение се прогласява нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове?”; 4/ „Какво е тълкуването на термина „обратно връщане на престацията при разваляне на договор” в хипотезата, в която престацията представлява дружествени дялове от капитала на търговско дружество /1/; По какъв начин фактически се уреждат последиците от установяването на нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове /2/; Какъв е редът дружествените дялове, предмет на разваления /недействителен/ дружествен договор, фактически да станат обратно част от патримониума на прехвърлителя /3/; Какъв е редът за вписването на последиците от развалянето на дружествен договор по партида на дружеството в ТР /4/?”; 5/ „Приравнява ли се вписването в ТР на правните последици от развалянето на договора за прехвърляне на дружествени дялове на обратно „връщане” на престацията по развален договор?”. Отделно от горното, в изложението по чл.284 ал.3 ГПК е налице и позоваване на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалваното разпореждане, съставът на въззивния съд е споделил изложените в първоинстационния съдебен акт мотиви, към които е препратил, на основание чл.272 ГПК, а именно, че осъдителен иск за предаване на дружествени дялове е с принципно недопустим предмет, защото дяловете нямат веществен характер и същите не подлежат на фактическа власт, която да премине от едно лице на друго; при нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове и при тяхното разваляне, дяловете са или стават част от имуществото на прехвърлителя, без за това да е необходим акт на предаване или приемане, поради което е и невъзможно съществуването на притезание за връщане на дяловете. В допълнение съдът е посочил, че направеното с частната жалба пространно изложение за действието на вписването, практиката по приложение на чл.29 ЗТР, както и изводът, че след като прехвърлянето на дружествен дял подлежи на вписване в ТР, то и обратното предаване също следвало да се осъществи, макар и мисловно, по никакъв начин не опровергават изводите, че дружественият дял няма веществен характер, поради което същият не може да бъде фактически предаден.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
На първо място, съдът не е формирал правна воля по поставените правни въпроси, а за да отговарят същите на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – да са от значение за изхода по конкретното дело, е необходимо въпросите да са били включени в предмета на спора и да са обусловили решаващата правораздавателна воля на съда /в този смисъл указанията на т.1 от ТР № 1/10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., със запазено значение след измененията на нормата /ДВ, бр.86/2017 г./. В случая въззивният съд изобщо не се е произнасял по това, какъв принципно е редът за защита на съдружник, прехвърлил дяловете си с нищожна сделка, след установяване на нищожността, а се е задоволил да посочи, изцяло съобразно рамките на спорния предмет, че предявеният осъдителен иск с посочено от ищеца основание – чл.55 ЗЗД за предаване /връщане/ на дружествените дялове не съставлява допустима форма на съдебна защита. Следователно, формулираните правни въпроси са извън предмета на спора и по тях касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. В подкрепа на горното следва да се отбележи, че съобразно уточнителната искова молба с вх.№ 154229 от 30.11.2016 г., осъдителният иск по чл.55 ЗЗД за връщане на дяловете е обусловен от предявената искова претенция за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове, а не от обстоятелства във връзка с неговото разваляне, поради което въпросите, касаещи последиците от развалянето на договора /например №№ 2, 4.1., 5/, са напълно ирелевантни за изхода по делото и на това основание.
На следващо място, не се доказва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Като вид квалифицирана форма на неправилност, различна от неправилността по чл.281 т.3 ГПК, но и показваща сходство с елементи на очевидната фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК, очевидна неправилност би била налице, само ако може да бъде констатирана от съда непосредствено от съдържанието на обжалвания съдебен акт, които условия в случая не се установяват.
Предвид изложеното по-горе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 258/23.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав по ч.гр.д. № 5608/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: