ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
София, 11.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1712 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. у. на областк с административен център В. , приподписана от юрк. Колева, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 08.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 1119/2009г.
Ответницата по касационната жалба М. М. А. от гр. В. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на Варненския районен съд от 22.ІV.2009г. по гр.д. № 8298/2008г. в уважителните му части по предявените от М. А. срещу О. у. на О. В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, последният – до размер на 2910лв. за периода 13. Х.2008г. – 08.ІV.2009г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността “главен специалист” в отдел “Д”, Д. “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” със заповед № 374/13. Х.2008г. поради системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизвършване в срок на административна услуга – неоснователно забавяне на произнасяне по искания за издаване на удостоверения за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по повод подадена жалба от гражданин – е незаконно.становено е извършването от ищцата на посоченото деяние, което е противоправно по своя характер. Преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Недоказана, обаче, е останала вината на ищцата за нарушението. Работодателят не е установил какви са били техническите и технологичните правила за извършване на административната услуга, поради което и с оглед обемът на работа по издаване на удостоверения, възложените на ищцата и други задължения по длъжностна характеристика, както и че до 16.VІ.2008г. само тя е издавала удостоверения, неизпълнението е настъпило по обективни причини – прекомерна натовареност. При това положение неизпълнението не е дисциплинарно нарушение с признаците му противоправност и вина /без значение формата й/ по смисъла на чл.187 ал.1 т.3 от КТ, което обуславя и липса на системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 от КТ.
В касационната жалба срещу така постановеното решение се релевират оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и съществено процесуално нарушение. Въззивният съд не уважил поради несвоевременното му заявяване искането на касатора за допускане на експертиза за установяване в какво се изразява производството по издаване на удостоверения и изводите за броя на разпределените на ищцата преписки и че тя ги е обработвала сама до определен момент не кореспондират на представените доказателства. Неизпълнението или забавянето на изпълнението води винаги до нарушение на трудовата дисциплина.становено е по делото, че за такива нарушения ищцата е наказана по две заповеди, наказанията по които не са заличени, поради което е налице системно нарушение на трудовата дисциплина.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.становени са с представените по делото две заповеди наложени наказания на ищцата преди процесното, които не са заличени, поради което е налице системно забавяне при изпълнение на служебните задължения. Атакуваното решение е в противоречие с разрешението, дадено в три решения на състави на ВС и ВКС. Твърди се, че допускането на касационно обжалване ще даде отговор на въпроса какви са критериите, за да бъде прието, че служител или работник е прекомерно натоварен, по който въпрос няма съдебна практика. Нито първоинстанционния, нито въззивния съд са обсъдили възраженията, че общия брой обработени от ищцата преписки следва да бъде разделен на броя работни дни, резултатът при което е 2.7 преписки на ден.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и на пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. Касационният съд няма правомощие да изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението и в жалбата му, тъй като това би било в противоречие и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай нито в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, нито в касационната жалба касаторът не е формулирал по посочения начин конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, което обстоятелство само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като препятства преценката дали разрешаването на тези въпроси покрива някоя от твърдяните хипотези по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. Всички твърдения в двата документа по същество представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следва да се отбележи, че по начина, по който е поставен от касатора, въпросът за критериите за прекомерна натовареност не е правен, а фактически, какъвто е и изводът на въззивния съд в тази връзка. Касационният съд, обаче, е съд по правото, а не по фактите, поради което произнасянето по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както твърди касаторът. Въпросът от значение за изхода на делото в случая е налице ли е виновно неизпълнение на служебни задължения, но той не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, втори състав, № 979 от 08.VІІ.2009г. по гр.д. № 1119/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: