О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1433/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т., чрез пълномощника му адв. И. Такова, против решение № 140 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 290/2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 01.03.2010 г. по гр.д. № 2051/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против С. Т. Т. иск за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба за делба по гр.д. № 3159/2007 г. на Сливенския районен съд и отмяна на констативен нотариален акт.
Ответницата не е изразила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по основния му довод във въззивната жалба относно липса на проверка при одобряването на спогодбата за нейната законосъобразност, каквото задължение е вменено с ТР № 113/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, според което при одобряване на съдебна спогодба, при която неподеляемо жилище се поставя в дял на единия съделител, съдът е длъжен в определението да констатира, че този съделител отговаря на изискванията: съсобствеността да е възникнала по наследство, да не притежава друго жилище и към момента на откриване на наследството да е живял в жилището, а е приел, че макар и в определението на делбения съд тези изисквания да не са посочени, от доказателствата по делото е установено, че този съделител е отговарял на възлагателните условия. Въззивният съд като решаваща инстанция е бил длъжен да даде отговор на изложеното в жалбата и да направи самостоятелни изводи по съществото на спора, независимо от решаващата дейност на първата инстанция, в който смисъл е т. 4 на ТР № 1/04.01.2001 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. По въпроса относно задълженията на въззивния съд като инстанция, която разглежда спора по същество, разрешението в обжалваното решение не е в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая въззивният съд при самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора, които са намерили израз в мотивите на решението. Обсъден е и доводът на жалбоподателя относно липсата на изрична констатация за наличието на условията по чл. 288 ал. 3 ГПК /отм/ в определението на делбения съд, с което като е приел, че постигнатата между страните съдебна спогодба не противоречи на закона и добрите нрави, я е одобрил. Съдът е приел, че за валидността на спогодбата е от значение наличието на условията по чл. 288 ал. 3 ГПК/отм./, а не дали в определението на съда за одобряването й има изрична констатация за това, и като е направил преценка, че тези условия са спазени при сключването и одобряването на спогодбата, е извел извод, че същата не е нищожна. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на касатора на ТР № 113/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, което не попада в кръга на задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В ТР № 113/1968 г. не е посочено, че липсата на изрична констатация от съда за наличие на законовите условия за поставяне в дял на единия от съделителите на неподеляемото наследствено жилище в определението, с което съдът одобрява съдебната спогодба, води до нищожност на същата. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 290/2010 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: