О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 12.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 32/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурора в ОП-гр.В. Ив.Х. срещу въззивно решение № 520/20.11.2012 г. по гр.д.№656/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба С. С. Р. в писмен отговор оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на 15 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решение №271/06.08.2012 г. по гр.д.№556/2012 г. на районен съд-гр.М., с което е бил уважен частично предявения против касационния жалбоподател иск по чл.2 ал.1 т.2 З. и същият е осъден да заплати на ответника по касационната жалба обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата 6000 лв.,ведно със законната лихва от 17.06.2011 г.Решението е мотивирано с аргументите, че против ответника по касационната жалба е било повдигнато незаконно обвинение по чл.131 ал.1 т.2 алт.1 и 3 , пр.4 вр. с чл.130 ал.2 НК, последвано от незаконни процесуални действия, като наказателното производство е преминало в съдебна фаза,завършила с оневиняването му.Отговорност за причинените вреди следва да се носи от жалбоподателя, тъй като наказателното производство е образувано по негово разпореждане, ръководство и контрол в досъдебното производство, внесен е обвинителен акт и е поддържано обвинението до приключване на съдебното производство.В. съд е приел ,че размерът на присъденото обезщетение следва да се съобрази с критериите за справедливост и в съответствие с разрешенията дадени с ППВС №4/1961 г. и №4/1968 г. , както и с обстоятелствата,че наказателното производство е продължило около три години, през които в резултат на незаконното обвинение ответникът по касационната жалба е преживял стрес и е бил накърнен служебният му авторитет.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които следва да се прави преценката за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че въззивният съд е направил неправилна преценка и е нарушил ППВС №4/1968 г., т.11 .
Поставя също така и материалноправния въпрос за наличието на причинна връзка между наказателния процес и настъпилите за ответника по жалбата вреди, като счита,че въззивният съд е направил изводите си в противоречие с ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК т.19. и решение №324/22.04.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на ВКС,ІV г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.Счита,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора, но касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по поставените въпроси, имащи значение за изхода на делото, въззивният съд е направил законосъобрази изводи , в съответствие с посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика. В. съд е съобразил цитираните тълкувателни актове на ВКС и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.Правилно е преценил, че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към които всяка личност се стреми. Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество ,така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. Конкретно причинените вреди са определени в съответствие с конкретно установените факти за продължителност и интезнитет на наказателното преследване. Съдът е приложил точно закона и задължителната практика на ВКС за определяне на размера на обезщетението по справедливост и е обосновал конкретния присъден размер с фактическите обстоятелства.Мотивирано е наличието на причинно –следствена връзка между претърпяното увреждане и незаконно водения наказателен процес.Разглежданите въпроси в цитираното решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК нямат връзка с настоящия спор.
Липсва каквато и да било аргументация за наличието на касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Следва да се отбележи,че по поставените въпроси е налице многобройна и последователна съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520/20.11.2012 г. по гр.д.№656/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: