О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 18.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4248/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма],чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Н., срещу решение № 77/15.06.2016 г. по гр.д.№ 74/2016 г. на Окръжен съд-Ямбол.
В касационната жалба се поддържат оплаквания,че обжалваното решение е необосновано и че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи.Твърди се, че е без значение дали има вътрешно преназначени служители, които нямат изискваното образование,че работодателят няма задължението да уволни всички, които не отговарят на новите изисквания,че не е доказано дали ищецът е избран за председател на синдикалната организация,че са необосновани изводите за оказан натиск върху участниците в незаконната стачка,че е неправилен изводът за наличие на злоупотреба с право от работодателя, независимо че след въвеждане на новото изискване за образование значителна част от останалите на работа работници също нямат такова и са преназначени 64 лица , че презумпцията за добросъвестност не е оборена, че преценката за законосъобразност на уволнението не е направена към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,че промяната на изискването за образование е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, че е неотносимо към спора обсъждането дали са изменени основните функции и цели на длъжността. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,с оглед допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поставя въпросът:
-1. При промяна на изискванията за образование и /или квалификация от работодателя следва ли да се променят задълженията, задачите или общата цел на длъжността.
Касаторът счита,че изводите на въззивния съд противоречат на решение на състав на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№191/2012 г.,ІV г.о., в което е прието,че когато са изменени изскванията за необходимото образование, но не са изменени основните функции и задачи, прекратяването на трудовото правоотношение при липса на съответното образование трябва да се извърши на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. Намира, че ако са променени функциите ,целта и задълженията на длъжността,ще е налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращаване в щата.
Следващият въпрос е:
-2. Към кой момент се прави преценката за законността на уволнението.
Посочва, че въззивният съд е направил преценка за злоупотреба с право от работодателя вземайки пред вид факта,че в периода 25.05.2015 г.-25.08.2015 г. след уволнението на ищеца са вътрешно преназначени 64 лица,от които само двама отговарят на завишените изисквания за образование. Намира, че изводите на въззивния съд противоречат на приетото в решение по гр.д.№840/2014 г.,ІV г.о.,според което преценката дали съществува посоченото в заповедта за уволнение основание се извършва към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и на решение по гр.д.№870/2010 г., ІV г.о.
По-нататък в изложението се поставя въпросът:
-3. Кога съдът може да прецени,че е налице злоупотреба с право.
Поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение по гр.д.№ 870/2012 г. ІІІ г.о., в което е прието, че само когато въведените изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. Намира,че въведените от работодателя изисквания за образование съответстват напълно на характера на извършваната работа.
Поставя се процесуалноправния въпрос:
-4. Следва ли въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл.269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои фактически констататации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.
Намира, че е допуснато противоречие с разрешението, дадено в решение по гр.д.№ 1609/2014 г.,ІV г.о., според което препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл.269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по наведения от него довод,че е неотносимо дали останалите служители заемащи длъжността на ищеца притежават необходимото образование,че не е доказано ищецът да е избран за председател на синдикалната огранизация на КТ „Подкрепа“ в дружеството,че изложените от първоинстанционния съд мотиви за оказан натиск над всички участници в незаконната стачка са необосновани.
Следва още един процесуалноправен въпрос:
-5. Длъжен ли е съдът да мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други- за недоказани.
Позовава се на решение по гр.д.№4265/2014 г.,ІV г.о.,в което е дадено разрешение,че преценката на всички правно релевантни факти от които произтича спорното право и обсъждането на всички събрани доказателства във връзка с тези факти съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени и други за неустановени.Изброява и решенията по гр.д.№257/2009 г., гр.д.№761/2010 г. и гр.д.№91/2010 г., всички на ІV г.о.Твърди,че въззивният съд не е изпълнил това свое задължение.
Последният поставен въпрос е:
-6. Длъжен ли е работодателят да прекрати всички трудови правоотношения с всички служители,които не отговарят на новото изискване на образование и /или квалификация,въведено за определена длъжност.
Във връзка с този въпрос се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т3 ГПК, в хипотезата на липса на съдебна практика
Ответникът по касационната жалба К. К. Ч. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.А. С., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 681/10.12.2015 г. по гр.д.№ 1476/ 2015г. на Районен съд-Ямбол. С него е признато за незаконно уволнението на ищеца- ответник по касационната жалба в настоящото производство, извършено със заповед № 662/25.05.2015 г. на работодателя на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ ,която е отменена и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност машинен оператор. Присъдени са разноски. Въззивният съд е приел, че касаторът не притежава новото изисквано за заеманата от него длъжност средно специално образование технически профил-машиностроене,машини и системи с цифрово програмно управление /Ц./,металорежещи машини,което е възникнало след сключване на трудовия договор.Посочил е,че преценката на работодателя какви изисквания за длъжността да въведе не подлежи на съдебен контрол, но това право не е безусловно. Той е длъжен да спазва при въвеждането му принципа за добросъвестно упражняване на права, въведен с чл.8 ал.1 КТ.Посочил е също така, че злоупотреба с права в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ е налице, когато се установи, че чрез законово допустими средства той се стреми единствено да постигне целта си- да прекрати трудовия договор с конкретен работник, че преценката за целесъобразност на нововъведени изисквания не подлежи на съдебен контрол, стига с нея да не се нарушават императивни норми, каквато е забраната за злоупотреба с право. Позовал се е на решение по гр.д.№ 284/2012 г.,ІV г.о. и по гр.д.№ 978/2009 г. ,ІV г.о. Намерил е,че в двете длъжностни характеристики за длъжността машинен оператор няма промяна в описанието на задачите,общата цел, изискванията за професионални знания и умения и поведенчески компетенции, а е променено единствено изискването за образование и квалификация, като в първата е посочено средно образование, а във втората-средно специално образование,технически профил-машиностроене, машини и системи с Ц.,металорежещи машини.От изслушаната съдебна експертиза е установено, че на тази длъжност са работили 253 лица, от които с основно образование 32 лица,със средно образование-151 лица, със средно специално образование- 52 лица, 2 лица с полувисше образование и с висше образование-9 лица.От тях само двама изпълняват завишените изисквания за степен на образование.В периода 25.05.-25.08.2015 г. на длъжността са преназначени 64 лица,от които само двама отговарят на новото изискване.Общо длъжността се заема от 187 работници и само 4 имат необходимото образование, като е уволнен единствено ищецът.Въззивният съд е направил извод,че промяната на изискванията не е продиктувана от необходимостта за по-ефективна дейност и по-високо качество на работата, а е предприета с единствената цел да бъде прекратен трудовия договор с ищеца.Работодателят сам е пренебрегнал определените от него завишени изисквания,без това да има някакво значение за изпълнението на трудовите задължения на тази длъжност и без да е необходимо за нуждите на работата.Така той превратно е упражнил свои права и е нарушил принципа на добросъвестност,установен с чл.8 ал.1 КТ.Въззивният съд е приел за доказани твърденията на ищеца за наличие на дискриминационен подход по признака членство в синдикална организация и участие в колективен трудов спор,установени с изрично изброени доказателства-протоколи , удостоверения, показания на свидетели. Посочил е, че издадените от горестоящия синдикален орган удостоверения представляват официални удостоверителни документи и се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти.Кредитирани са и показанията на разпитаните свидетели съдържащи данни за упражнен натиск от страна на работодателя. С оглед на тези доказателства е приел за недоказано оспорването на представени от ищеца писмени доказателства.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението , постановено от въззивния съд. Не е налице противоречие на правните изводи, направени от въззивния съд с приложената задължителна съдебна практика.
В мотивите на въззивното решение, както и в решението по чл.290 ГПК на което се е позовал касаторът не е даден отговор на първия поставен в изложението въпрос, необходимо ли е промяната на изискването за образование да е последвано от промяна във функциите,задълженията , задачите и целта на длъжността. Същият произтича от становището на касатора за неправилност на въззивното решение и не изпълнява критериите за общо основание за допустимост Тези обстоятелства са обсъдени доколкото са във връзка с преценката за добросъвестност на работодателя, а не като основен извод за наличие на корелативност .
Вторият въпрос е релевантен, но изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.Те не свързани пряко с фактите касаещи наличието на посоченото в заповедта основание за това.Изложената аргументация за преназначените лица без необходимото образование впоследствие не може да бъде преценена като изследване на факти, относими към законосъобразността на заповедта. Тя е със стойност на допълнителен довод при формиране на убеждението на въззивния съд за недобросъвестно упражняване на работодателски права и дискриминационно третиране.
По третия поставен въпрос също са направени изводи, които не се отклоняват от задължителната практика.Не е оспорено правото на преценка по целесъобразност на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация на работниците. Изводът на съда обаче е ,че новото изискване е въведено не с оглед характера на работата, а с оглед създаване на предпоставки за уволнение на ищеца и поради това то е приложено единствено спрямо него.
Четвъртият въпрос е поставен във връзка с обсъждане на доказателствата и поради това не изпълнява изискванията за общо основание.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК –т.1 , въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприетата фактическа обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото.
Петият въпрос също не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Той е свързан с твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които не могат да се обсъждат в настоящото производство.Релевантен въпрос въз основа оплакванията на касатора не може да бъде формулиран служебно от касационния съд, тъй като ще бъде нарушено диспозитивното начало.
Последният поставен въпрос не е релевантен, тъй като във връзка с него не са правени изводи от въззивния съд.Освен това по него е налице задължителна съдебна практика ,която се споделя от настоящия състав.Поради това не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл.280 ал1 т.3 ГПК. Изводите на въззивния съд за злоупотреба с права от работодателя не се отклоняват от постановките в решение по гр.д.№674/2016 г., ІІІ г.о. и цитираните в него решения по гр.д.№3086/2014 г., ІV г.о. и по гр.д.№449/2010 г.,ІІІ г.о. В тази задължителна практика е прието,че макар и поетапно, следва да се предприемат стъпки за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците, които не отговарят на новите изисквания, а не те да се прилагат само и единствено спрямо уволнения работник.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,чието заплащане в брой е отразено в приложения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77/15.06.2016 г. по гр.д.№74/2016 г. на Окръжен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. К. Ч. сумата 1000 /хиляда/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: