3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 28.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4224 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №19270, постановено на 13.10.2015г. по ч.гр.д.№12259/2015г. Софийски градски съд, ГО, ІI-ри брачен въззивен състав е оставил без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 24.03.2015г. на СРС, I ГО, 47 състав, постановено по гр.д.№38967/2014г., с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса законосъобразен ли е избор на подсъдност в зависимост от размера на иска, който избор се базира на причина извън спорното право /в частност според жалбоподателя изборът се квалифицира на квалификацията на съдебния състав/ и следва ли съдът да допуска увеличение на размера на иска, при което увеличеният размер не съвпада, а надвишава твърдяната от ищеца претенция. Поддържа, че така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата Х. С. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№38967/2014г. по описа на Софийски районен съд е образувано по предявен от Х. С. С. срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 25000лв. неимуществени вреди и сумата 3000лв. имуществени вреди, причинени от неизправност в системата на автоматичната врата на паркинга на първо ниво в „България МОЛ“. С молба от 03.02.2015г., подадена преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ищцата е сезирал съда с искане да бъде допуснато увеличение на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди със сумата 200лв., като искът се счита предявен за сумата 25200лв. В проведеното на 24.03.2015г. съдебно заседание, съставът на СРС е допуснал поисканото увеличение на иска, приемайки, че същото е процесуално допустимо и редовно по смисъла на чл.214 ГПК, след което с оглед на обстоятелството, че искът за заплащане на обезщетение е родово подсъден на СГС е прекратил производството по гр.д.№38967/2014г. по описа на СРС и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на СГС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че направеното изменение на иска е в срока по чл.214, ал.1 ГПК, поради което СРС правилно е допуснал това изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, а след като е констатирал, че с оглед цената на иска, същият е родово подсъден на СГС /чл.104, ал.1, т.4 ГПК/ правилно е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на СГС.
Поставените от частния жалбоподател въпроси следователно не обосновават изводите на въззивния съд по правилността на обжалваното пред него определение. Освен това не може да бъде споделена тезата на касатора, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място по причина, че определянето на родовата подсъдност е извършено според установените с императивна правна норма правила на процесуалния закон, с които съдът е длъжен да се съобрази. Освен това предпоставките, при които може да бъде направено изменение на иска по размер, са ясно посочени в чл.214 ГПК и не се нуждаят от тълкуване в сочения от частния жалбоподател смисъл – доколко исканото увеличение на иска съвпада в твърденията на ищеца и дадената квалификация на спорното право, както и дали се основава на причини извън спорното право са въпроси, които съдът ще разгледа, постановявайки акт по съществото на спора, преценявайки основателността на заявената в определен размер претенция.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №19270, постановено на 13.10.2015г. по ч.гр.д.№12259/2015г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІI-ри брачен въззивен състав по подадената от [фирма] частна жалба вх.№129489/26.10.2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: