4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
С., 22.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 10/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Б. – синдик на [фирма] -[населено място], срещу определение № 1546/08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1283/2010 г. на С. апелативен съд, 8 състав. Определението е обжалвано в частта, с която е потвърдено постановеното от П. окръжен съд определение от 10.06.2010 г. по т. д. № 709/2009 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените от синдика Д. Б. против [фирма] искове с правно основание чл.29 от ЗТР и за осъждане на синдика да заплати разноски на ответното дружество в размер на сумата 700 лв.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за отсъствие на правен интерес и на активна процесуалноправна легитимация в полза на синдика да предяви иск по чл.29 от ЗТР за установяване нищожност на вписвания, извършени в търговския регистър по партидата на дружеството – длъжник. Релевира доводи, че правото на синдика да предявява искове от името и за сметка на дружеството не е ограничено от Търговския закон до изчерпателно уредените отменителни искове, а се свързва с всички искове, насочени към упражняване на произтичащите от чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ правомощия на синдика. Като незаконосъобразно определя и становището на въззивната инстанция относно дължимостта и размера на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в частната касационна жалба, в която се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в определение № 727/20.11.2009 г. по т. д. № 610/2009 г. на ІІ т. о., по въпроса за правния интерес и активната легитимация на синдика да завежда в това си качество искове по чл.29 от ЗТР. Достъпът до касационно обжалване е обоснован и с противоречивата практика на съдилищата по другия значим за изхода на делото въпрос – за определянето на дължимия размер на адвокатското възнаграждение при намаляването му поради прекомерност съгл. § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В подкрепа на тезата за наличие на противоречива съдебна практика по посочения въпрос са цитирани определение № 64/03.06.2008 г. по адм. д. № 49/2008 г. на Административен съд – Смолян и две определения на Върховен административен съд – определение № 13371/08.12.2008 г. по адм. д. № 11565/2008 г. и определение № 14238/19.12.2008 г. по адм. д. № 4907/2008 г.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] -[населено място] в открито производство по несъстоятелност не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на П. окръжен съд в частта за прекратяване на производството по т. д. № 709/2009 г., образувано по предявени от синдика на [фирма] – Д. Б., против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване нищожност на вписвания, извършени в търговския регистър по партидата на дружеството под № 20091009150645 и № 20091009152606, съставът на С. апелативен съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като ищецът не е обосновал правен интерес от търсената с исковете защита. Изложени са съображения, че възможността на синдика да предявява искове от свое име, но в качеството на процесуален субституент на длъжника, и за сметка на масата на несъстоятелността е ограничено изрично от Търговския закон до предвидените специални отменителни искове по чл.647 от ТЗ и чл.645, ал.3 от ТЗ, сред които не попада искът по чл.29 от ЗТР. Потвърждаването на първоинстанционното определение в частта, с която върху синдика са възложени направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата 700 лв., е мотивирано с недопустимостта на исковете и с липсата на основание да се натоварва масата на несъстоятелността с разноски, направени от синдика с цел упражняване на процесуални права, каквито не притежава. Размерът на разноските е определен по правилата на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.36 от ЗА и чл.7, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е съобразена фактическата и правна сложност на казуса.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на релевираните от частния жалбоподател основания.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и за неговото надлежно упражняване. Предвид обстоятелството, че въззивният съд е обосновал решаващите си изводи за недопустимост на предявените установителни искове с липсата на правен интерес и на активна процесуалноправна легитимация в полза на ищеца – частен жалбоподател, първият поставен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос несъмнено е обуславящ за изхода на делото и отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол.
Неоснователни са доводите, че значимият за спора правен въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд. Представеното с частната жалба определение № 727/20.11.2009 г. по т. д. № 610/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., на което жалбоподателят се е позовал в подкрепа на соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е постановено по реда на чл.288 от ГПК и съгласно указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е сред актовете, които формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 /и т.2/ от ГПК. Същевременно даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за исковете, които синдикът е процесуалноправно легитимиран да предявява от свое име в това си качество, съответства напълно на създадената по реда на чл.274, ал.3 и чл.290 от ГПК и служебно известна на настоящия състав практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 415/03.12.2008 г. по т. д. № 305/2008 г. на ІІ т. о., определение № 470/30.07.2009 г. по ч. т. д. № 205/2009 г. на ІІ т. о., и решение № 62/17.07.2009 г. на І т. о. В посочените съдебни актове е изразено категорично становище, че с разпоредбите на чл.658, ал.1 от ТЗ и чл.649, ал.1 от ТЗ на синдика е признато самостоятелно право на иск единствено за предявяване на специалните отменителни искове, поради което той не разполага с правен интерес и с активна процесуалноправна легитимация да завежда от свое име други искове, извън отменителните. В аналогичен смисъл е и произнасянето в обжалваното определение, в което са отречени както правния интерес, така и правото на иск в полза на синдика да предявява от свое име искове по чл.29 от ЗТР, и то срещу дружеството – длъжник, за установяване на пороци в извършени по партидата на дружеството вписвания в търговския регистър. Съответствието на определението със задължителната практика на ВКС изключва възможността за допускане на атакувания съдебен акт до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, релевирано по повод на втория поставен въпрос, свързан с отговорността на синдика за разноски и размера на разноските за адвокатско възнаграждение, което той е осъден да заплати на насрещната страна в процеса. Независимо от значимостта на въпроса за изхода на конкретното дело, не е доказано противоречивото му решаване от съдилищата. Определенията, с които частният жалбоподател аргументира специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК допълнителна предпоставка, са постановени от административни съдилища, а с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС актовете на административните съдилища са изключени изрично от обхвата на понятието „съдебна практика”, използвано в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1546/08.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 1283/2010 г. на С. апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :