4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
С.,21.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 259/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 123 от 16.02.2012 г. по т. д. № 596/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт, постановен по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 15.02.2011 г. по в. гр. д. № 836/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 50 от 15.02.2011 г. по в. гр. д. № 836/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по отношение на предявените от това дружество срещу [фирма], [населено място] частични искове с правно основание чл. 92 и чл. 93 ЗЗД всеки с цена 10 000 лв.
Частният жалбоподател моли за цялостна отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, изцяло относими към основателността на предявените искове.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна. Същата обаче е частично процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда, в т. ч. и на Върховен касационен съд /ал. 2, изр. 2/, могат да бъдат подавани частни жалби само в две конкретно посочени хипотези – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Определението по чл. 288 ГПК, с което Върховен касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. Доколкото този акт нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, т.е. производството по неговото разглеждане и решаване, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му, то атакуването на същия по реда на чл. 274 ГПК е недопустимо. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК, която обвързва влизането в сила на въззивното решение с недопускането на касационната жалба за разглеждане, т. е. със самото постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
С оглед изложеното, подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 123 от 16.02.2012 г. по т. д. № 596/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 15.02.2011 г. по в. гр. д. № 836/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по отношение отхвърлянето на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
В останалата й част, касаеща исковете с правно основание чл. 92 и чл. 93 ЗЗД, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 50 от 15.02.2011 г. по в. гр. д. № 836/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по отношение на предявените от това дружество срещу [фирма], [населено място] частични искове с правно основание чл. 92 и чл. 93 ЗЗД, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от тези два иска е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията след изменението й от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ минимален размер – до 10 000 лв. за търговски дела, каквото е и настоящото.
Определението е правилно.
Извършената от касационния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на частични искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска от 10 000 лв., като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 123 от 16.02.2012 г. по т. д. № 596/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 50 от 15.02.2011 г. по в. гр. д. № 836/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по отношение на предявените частични искове с правно основание чл. 92 и чл. 93 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна жалба против определение № 123 от 16.02.2012 г. по т. д. № 596/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 15.02.2011 г. по в. гр. д. № 836/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по отношение отхвърлянето на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: