3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
С., 01.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1397/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. Г. С. от [населено място], пълномощник на С. И. С., срещу определение № 86 от 09.02.2018 г. по в.ч.т.д. № 15/2014 г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение молбата на С. С. с вх. № 7185 от 11.12.2017 г. за освобождаване от държавна такса, дължима по частна жалба вх. № 6551 от 10.11.2017 г.
В частната жалба се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита за несъответстващо на характера на производството по чл.83 ГПК и на практиката на ВКС застъпеното от съда становище, че съдът не следва и не е длъжен да събира и служебно информация за обстоятелствата по чл.83 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да откаже освобождаване на С. С. от дължима държавна такса по частна жалба срещу разпореждане № 1820/13.10.2017 г. за връщане на частна касационна жалба с вх. № 5428/19.09.2017 г., съдебният състав на Апелативен съд – В. е преценил, че подателят на частната жалба не е изпълнил указанията за представяне на доказателства в подкрепа на искането по чл.83, ал.2 ГПК. При липса на доказателства за имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и др. на молителя и на неговото семейство, е изведен извод за невъзможност съдът да извърши преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от държавна такса. Съобразявайки трайната съдебна практика, съдът е приел, че събирането на нужната информация за произнасяне по искане за освобождаване от ДТ не може да се вмени в задължение на съда. Това становище е основано на липса на процесуална норма в този смисъл и на принципите на равнопоставеност на страните в процеса и състезателното начало.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с правомощията си, свързани с администриране на депозирана от С. С. частна жалба с вх. № 6551 от 10.11.2017 г. съдията – докладчик от Апелативен съд -В. е констатирал липсата на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв., дължима по сметка на ВКС. В срока за изпълнение на надлежно съобщените указания, дадени с разпореждане № 1952/16.11.2017 г., от пълномощника на частния жалбоподател е постъпила бланкетна молба, с искане за освобождаване от държавна такса. Указанията за представяне на доказателства във връзка с това искане, редовно съобщени на 19.01.2018 г., не са изпълнени от С., което е отчетено от съда при постановяване на атакуваното с настоящата частна жалба определение.
От данните по делото е видно, че администриращият частната жалба съд е изпълнил задължението си да укаже на молителя по чл.83, ал.2 ГПК да представи доказателства, релевантни към искането за освобождаване от държавна такса по депозирана частна жалба. Неизпълнението на тези указания е предопределило отказа на съда, обективиран в обжалваното определение.
Неоснователни са твърденията в частната жалба за съществуващо задължение на съда да събере необходимата информация относно имуществено състояние, здравословно състояние, трудова заетост и др., на жалбоподателя – молител в производството по чл.83, ал.2 ГПК. Тези твърдения правилно не са възприети от състава на Апелативен съд – В., с оглед не само на основни принципи в гражданския процес, но и с оглед непротиворечивата практика на ВКС, надлежно публикувана, според която, молителят по чл.83, ал.2 ГПК следва да подкрепи искането за освобождаване от ДТ с необходимите доказателства, удостоверяващи липсата на достатъчно средства за заплащането й. Преценката, която извършва съдът при произнасяне по реда на чл.83, ал.2 ГПК, е въз основа на доказани от молителя обстоятелства по т.1-7 от тази разпоредба.
Твърденията в частната жалба за вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност не са относими към настоящото производство, поради неприложимост на чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 09.02.2018 г. по в.ч.т.д. № 15/2014 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: