О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София , 13.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. март две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4232/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Н. от гр. В., приподписана от процесуалния представител адвокат М от АК гр. В., срещу въззивното решение № 640 от 16.06.2008 г. по в. гр. д. № 1994/07 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос за установяването на трудовия стаж, прекратяването на трудовото правоотношение и продължителността му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 1* от 22.07.2004 г., III-то г. о., и определение № 213 от 08.06.2004 г. по ч. гр. д. № 61/04 г., III-то г. о. Твърди се и, че произнасянето от Върховния касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът “М“ ООД гр. В. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 623 от 05.02.2007 г. и допълнителното решение № 2* от 16.07.2007 г. по гр. д. № 5637/05 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявени от касатора искове за признаване на установено съществуването между страните на трудово правоотношение за периода от 01.08.2001 г. до 30.08.2005 г. на длъжност “корабен спедитор”, при осемчасов работен ден и месечно трудово възнаграждение от 450.00 лева, което е било прекратено на посочена дата, и за присъждане на 1 311.39 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 53 работни дни.
Варненският окръжен съд е изследвал правоотношенията между страните съобразно въведените от ищеца твърдения за датата на възникване на трудовото правоотношение – 01.08.2001 г., и приложимия към този момент материален закон – чл. 62, ал. 2 КТ /отм./ и чл. 66 КТ /в редакцията преди изменението по ДВ, бр. 52 от 2004 г./. След като обсъдил събраните по делото гласни доказателствата, съдът приел, че, при доказателствена тежест на ищеца, релевантните факти относно задължителните реквизити на трудовия договор: мястото на работата, характерът на работата и трудовото възнаграждение, не са доказани по безспорен начин. Затова исковете като неоснователни са отхвърлени.
Съдебните актове на тричленни състави на Върховния касационен съд, на които касаторът се позовава, са по въпроса дали е допустимо по общия исков ред чрез иск по чл. 357 КТ вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ да се установява съществуването на трудово правоотношение, включително и на елемент от съдържанието му, какъвто съгласно чл. 62, ал. 1 КТ е характерът на изпълняваната работа. В разглеждания случай този въпрос е бил разрешен с определение № 482 от 10.10.2006 г. по ч. гр. д. № 341/06 г. на ВКС на РБ, III-то г. о. С него са отменени прекратителните определения на първоинстанционния и на въззивния съд, с които предявените от касатора искове са приети за недопустими. В този смисъл въпросът, макар и съществен с оглед правото на достъп до съд, вече е бил разрешен по положителен за касатора начин и затова не се налага повторно произнасяне по него от касационната инстанция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че съображенията в тази насока са развити в раздел V-ти на касационната жалба, където в обобщение се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон, тъй като решаващият съд не е приложил правен стандарт, съответстващ на принципите, въплътени в редица вътрешни и международни правни актове, основал е решението си върху неприемлива интерпретация на относимите факти, а част от доказателства не е обсъдил.
Така релевираните доводи са основателни относно съществения за изхода на спора процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите на съдебния акт. Той е решен в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, изразена в П. № 1/1953 г. на Пленума на ВС и ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19. Затова е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Подадена е и частна жалба срещу определението от 04.02.2008 г., с което въззивният съд осъдил ищеца да заплати 100.00 лева допълнителна държавна такса заради несвоевременно посочване на доказателства. В проведеното на посочената дата съдебно заседание въззивникът, ищец по делото, поискал събиране по реда на чл. 153 ГПК /отм./ на писмени доказателства, находящи се у трето за спора лице. Това доказателствено искане не е заявено във въззивната жалба срещу основното първоинстанционно решение, нито в тази срещу допълнителното решение. Затова, като е наложил на страната санкцията по чл. 65, ал. 1 ГПК /отм./, Варненският окръжен съд е постановил правилен съдебен акт и същият следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 640 от 16.06.2008 г. по в. гр. д. № 1994/07 г. на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 04.02.2008 г. по в. гр. д. № 1994/07 г. на Варненския окръжен съд, с което И. В. Н. е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: