О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 11.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1957/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат А процесуален представител на “Б” О. – Пловдив, против въззивно решение №61/20.8.2009 г. по гр.д. №733/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІV-ти граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – разгледал е възражението за прихващане, което изцяло противоречи на практиката на ВКС – решение №876/10.4.2001 г. по гр.д. №2082/2000 г., V г.о., според което е недопустимо разглеждането на възражение за прихващане пред въззивната инстанция, когато се касае за спорно вземане. Излага се, че това вземане не е установено, нито по основание, нито по размер, а за да е налице прихващането то би следвало да е отразено в счетоводните документи на фирмата. Освен това се твърди, че апелативният съд се е произнесъл в противоречие съгласно теорията, подкрепена от трайната практика на ВКС, относно предявената акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД, а тя се дължи съгласно разпоредбата на закона и не подлежи на доказване. Сочат се решения: №1276/08.12.1999 г. по гр.д. №577/1999 г., V г.о.; №278/22.4.1996 г.по гр.д. №98/1996 г., Петчленен състав; №1441/01.11.1999 г., V г.о. Твърди се, че решението в частта за разноските изцяло противоречи с разпоредбите на ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – “Т” А. – Пловдив,, посредством процесуалния си представител – адв. Ш, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа ясно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържа ясно и точно формулиран въпрос. Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението. Освен това изложението съдържа и елементи на касационния оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №61/20.8.2009 г. по гр.д. №733/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІV-ти граждански състав, по касационна жалба, вх. №5526/28.9.2009 г., подадена от ищеца “Б” О. – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: