О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №310/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. М. К. и Д. Т. К. срещу решение от 30.06.2008г по гр.дело № 145/2007г. на Кюстендилски окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение от 08.12.2006г по гр.д. 27/2006г на Дупнишки районен съд ,по отхвърлените до пълния им предявен размер искове за обезщетение на неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Т. К. в резултат на трудова злополука и отхвърлените изцяло искове по чл. 200 ал.3 от КТ за обезщетение имуществени вреди.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката по съществения въпрос , свързан с прилагането на чл. 52 от ЗЗД по исковете за неимуществени вреди , както и по въпрос , свързан с обезщетяването на пропусната полза от издръжката за бъдеще време ,претендирана от ищците по иска в частта за имуществените вреди. Считат общо присъденото обезщетение от по 15 000 лева за силно занижено и несъответно на принципа за справедливост, аргументира се хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , евентуално чл. 280 ал1 т.1 от ГПК ,конкретни съображения не са развити в изложението .
След преценка Върховен касационен съд ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК поставя въпроса за обезщетението на неимуществени вреди при случай на смърт , с оглед неговия размер и справедливостта като източник на правото, но основание по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице при конкретно даденото от въззивния съд разрешение. Единствения аргумент на защитата е ,че съдилищата уважавали претенциите за обезщетение на около 80 % от размера им ,а в настоящия случай субективно съединените искове за уважени по размер наполовина. Предложеният от защитата на касаторите критерии не може да бъде възприет като признак за противоречиво решаван въпрос по прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,нито обосновава противоречие на обжалваното решение със съдебната практика .
В тази практика , постоянна и тълкувателна, Върховният съд и до момента не е дал конкретно предписание какъв размер, каква парична стойност се явява съответна при обезщетяване на неимуществени вреди за близките при смъртен случай . От това обаче не следва , че като съобразяват едни и същи, изведени по тълкувателен път критерии за справедливост при обосновката на обезщетението по размер , при съблюдаване на разясненията по ППВС №4/25.05.1961г и особено ППВС №4/23.12.1968г на ВС на РБ, съдилищата дават противоречиви резрешения . Размерът на обезщетението в конкретна сума не е признак за противоречие между решенията на съдилищата по различни дела ,когато съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства , са взети предвид съответните факти , свързани със загубата на близък човек. Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , нито за отклонение на въззивния съд от критериите по приложението на чл. 52 от ЗЗД , принципно указани в т.ІІ на ППВС №4/1968г на ВС на РБ , не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл. 280 ал.1 т. 1 или т. 2 от ГПК ,без доводите да са подкрепени с конкретни аргументи по делото и без конкретния случай да поставя проблематика , свързана с целите на касационното обжалване и точното прилагане на закона .
По въпроса за обезщетението на имуществени вреди , които още не са настъпили и се обосновават по размер като издръжка , която ищецът би получавал ,ако починалият бе жив до навършване на възраст за пенсиониране, даденото от Кюстендилски окръжен съд разрешение също не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в тази насока е съобразена и задължителната тълкувателна практика. Отхвърлянето на претенция, предявена от пълнолетни,трудоспособни лица , които по закон нямат право на издръжка от свой възходящ ,отхвърлянето на иск за обезщетяване на пропусната полза до размера на доход , с който починалият би ги евентуално подпомагал , не поставя проблематика от материалноправно или процесуално естество , липсва и същинска аргументация в тази насока, включително при изтъкването на противоречиво решаван въпрос във връзка с основанието на подобен иск .
По изложените съображения изложението на касаторите не обосновава допустимост от касационно обжалване на постановеното въззивно решение от 30.06.2008г по гр.дело № 145/2007г. на Кюстендилски окръжен съд .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.06.2008г по гр.дело № 145/2007г. на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .