О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 19.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 260 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Г. К. , чрез процесуалния му представител адв. А. Милушев срещу определението по ч.гр.д. № 1055/2008 год. на Софийски апелативен съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на К. въззивният съд е счел, че определението от 01.11.2007 год. по гр.д. № 272/05 год. на Софийски градски съд е законосъобразно и го е оставил в сила. С това определение СГС е оставил без уважение молбата на И. К. за издаване по реда на по чл.237 ал.1 б.“а“ ГПК (отм.) изпълнителен лист за присъдени по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) в с невлязло в сила определение разноски срещу „Булгарплодекспорт“ООД.
Основания за допускане на касационно обжалване не са изложени. Поддържа се твърдението, че определението на САС противоречи на правовия ред.
Върховният касационен съд счита, че частната жалба е недопустима поради това, че нея се обжалва определение, неподлежащо на касационен контрол.
Молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б.“а“ ГПК е постъпила в СГС на 29.10.2007 год. при действието на ГПК-1952. При действието на този закон се е произнесъл първоинстанционния съд. Частната жалба е депозирана на 26.11.2007 год., поради което правилно Софийски апелативен съд я е разгледал и се е произнесъл по нея по реда и на основание чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Неправилното, обаче, в диспозитива на определението си е посочил, че то подлежи на касационен контрол. Определението по чл.242 вр.чл.237 ГПК (отм.) е от определенията по чл.213 б.“б“ ГПК – обжалваемостта му не произтича пряко от правната му характеристика, а е въведена от закона – чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Тези определения, както е прието с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС подлежат на двуинстанционен контрол. По отношение на процесуалният ред за разглеждането им и тяхната обжалваемост е приложим редът по ГПК-1952 год., както разпорежда и ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК.
Ще следва да се отбележи, че произнасянето по разноските, дори да елемент от съдебното решение има характер на определение. Поради което доводите по частната касационна жалба за прилагането на чл.193 ГПК са несъстоятелно, доколкото разноските не са елемент от спорното право. Нещо повече, законът (ГПК-1952) не допуска изпълнение на невлязло в сила определение. Обстоятелството, че определението за разноските подрежи на самостоятелно обжалване само в случаите на чл.70 ГПК (отм.) пред която хипотеза не сме изправени е категорично, поради което доводите за нарушение на правовия ред са несъстоятелни.
Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за недопустима, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на И. Г. К. срещу определението от 28.05.2008 год. по ч.гр.д. № 1055/2008 год. на Софийски апелативен съд, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.