2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 21.05. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1127/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 34 от 14.02.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 40/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 621 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 576/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за връщане на сумата 2 481.20 лв., внесена като държавна такса за предявяване на иск.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следния въпрос : Дали при прекратяване на исково производство, държавната такса по което не е заплатена към момента на прекратяването му и в акта, с който то се прекратява, няма произнасяне относно дължимостта за заплащането й, съдът може впоследствие да я събере от погрешно внесени от ищеца суми по обслужващата съда бюджетна банкова сметка.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 576/2013 г. е образувано пред Русенски окръжен съд по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма], Е. С. Ц. и Г. С. Ц. установителен иск за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. След образуване на делото, но преди връчване на препис от исковата молба, с молба вх. № 6431/03.06.2013 г. ищецът [фирма] е уведомил съда, че оттегля предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск. Предвид извършеното оттегляне производството по делото е прекратено на определение № 529 от 04.06.2013 г.
На 21.06.2013 г. дружеството – ищец е сезирало Русенски окръжен съд с молба за връщане на сумата 2 481.20 лв., внесена по сметка на съда с платежен документ от 25.04.2013 г. В молбата е посочено, че сумата е внесена погрешно като държавна такса за исково производство срещу [фирма] и подлежи на връщане като недължимо платена. С молбата е представено преводно нареждане от 25.04.2013 г., удостоверяващо извършен от [фирма] банков превод на сумата 2 481.20 лв. по сметка на Русенски окръжен съд с вписано основание на превода „ДТ за установителен иск [фирма]. Молбата е оставена без уважение от Русенски окръжен съд с определение № 621 от 10.07.2013 г. по съображения, че не е налице хипотезата на погрешно и недължимо внесена държавна такса, тъй като отразената в преводното нареждане сума съставлява дължима такса за завеждане на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение № 34 от 14.02.2014 г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил постановеното от Русенски окръжен съд определение, след като е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за липса на основание за връщане на внесената такса. Въззивният съд е изложил мотиви, че таксата е внесена с цел образуване на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК и не е недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ, както и че извършеното след внасянето й оттегляне на иска не води до отпадане на основанието за плащането й и не поражда право за ищеца да я получи обратно.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Въпросът, с който частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е поставен подвеждащо и с оглед решаващите изводи на въззивния съд не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е отказал да върне държавната такса с мотив, че същата е внесена за образуване на производство по иска по чл.422, ал.1 ГПК и че прекратяването на производството поради оттегляне на иска не е основание за връщането й. Тезата на жалбоподателя, че държавната такса не е била заплатена към момента на прекратяване на производството по чл.422, ал.1 ГПК, е в очевидно противоречие с доказателствата, на които въззивният съд е основал преценката си за неоснователност на искането за връщане на таксата. Представеното от самия жалбоподател преводно нареждане доказва, че същият по своя инициатива е внесъл таксата на 25.04.2013 г. – преди образуване на производството по гр. д. № 576/2013 г. пред Русенски окръжен съд, посочвайки ясно, че тя е предназначена да послужи за завеждане на установителен иск срещу един от длъжниците в заповедното производство. Внасянето на таксата предхожда датата на постановяване на определението за прекратяване на делото – 04.06.2013 г., което опровергава твърдението на жалбоподателя за събиране на таксата от погрешно внесени суми по бюджетната сметка на съда след прекратяване на делото.
Поради несъответствие на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на бланкетно поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно определение № 34 от 14.02.2014 г. по ч. гр. д. № 40/2014 г.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 34 от 14.02.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 40/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :