2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
С., 22.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,трето гражданско отделение,в закрито съдебно заседание тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
дседател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело №2731/2017 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Б. Й. А. от [населено място] срещу въззивно определение № 1284 от 12.04.2017г по ч.гр.дело № 1349/2017г на Софийски апелативан съд ,с което е потвърдено определение от 06.01.2017г на Софийски градски съд , І г.о 20 състав,прекратил производството по гр.д №5567/2016г в частта по предявения от Б. Й. А., срещу Софийски окръжен съд иск с правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОДОВ , поради недопустимост ,тъй като съдът не е легитимиран да представлява държавата по него. На свой ред въззивният съд е приел , че в посочената хипотеза на отговорност такава легитимация има само другият привлечен ответник по делото, в случая Прокуратурата на РБ , като се е позовал на ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г ОСГК .
В изложение , депозирано в срок като допълнение към частната касационна жалба , е формулиран въпрос «легитимиран ли е некомпетентен орган – съдът , действащ в нарушение на материалната си компетентност, да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ». Въпросът е определен от касатора като материалноправен и решаващ. С него се оспорва приложимостта на тълкуването , дадено в ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г ОСГК в кои случай съдът е легитимиран и се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с твърдение , че тълкувателното решение е приложено превратно от съдилищата. СГС и САС са се позовали на съдебна практика , уреждаща друг вид отношения. ОСГК на ВКС е изяснил обстоятелството в кои случаи съдът отговоря , имайки предвид компетентен съд , т.е когато съдът действа съгласно материалната си компетентност. Тълкувателното решение е неприложимо , тъй като няма за цел да изясни дали председателят на един некомпетентен при издаване на акт за разрешаване използването на специални разузнавателни средства съд , може да изземва правомощия на компетентния такъв. В случая с ищеца разрешението е било издадено незаконно от председателя на Софийски окръжен съд ,вместо от единствено териториално и материално компетентния председател на СГС , или негов заместник и според твърденията в исковата молба и жалбата , това сочи Софийски окръжен съд като легитимиран ответник, наред с Прокуратурата на РБ ,тъй като е имало умисъл и целта е била да се навреди на ищеца. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по същия въпрос ,тъй като отграничаването на случая от тези , за които ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г ОСГК се отнася , ще бъде гаранция за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитие на правото. Противното би означавало ограничаване правата на гражданския ищец , допускане да се нарушават основни права на гражданите , с преграждане възможността за поемане отговорност по ЗОДОВ .
Отговор не е постъпил .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , за да се дава разрешение на правен въпрос , вече намерил отговор в тълкувателната практика на ВКС с цитираното ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г. на ОСГК и след като указаното по тълкувателен ред е съобразено решаващо от съдилищата. Като самостоятелно основание за отговорност на държавата за вреди използването на специални разузнавателни средства(СРС) бе въведено с чл.2 ,ал.1 т.7 ЗОДОВ (ДВ бр.17/2009г) ,която действаща редакция на закона е взета предвид при отговора на въпроса легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи . С приемането на ТР №5 от 15.06.2015г по т.д №5/2013г на ОСГК тези случаи се посочиха изчерпателно и хипотезата по чл.2 ,ал.1, т.7 ЗОДОВ не е между тях . Притуреното във въпроса на касатора отграничение за това дали при постановяване на правоохранителен по естеството си акт на съдебно разрешение по искане за използване на СРС, е спазено императивно законово изискване за териториална и материална компетентност на председателя на съответния съд ,включително в аспекта до какъв порок води неспазването му (нищожност , недопустимост, незаконосъобразност ) и дали е от значение, ако това нарушение е виновно (умишлено) , няма отношение към изведените по тълкувателен път от ОСГК критерии и предпоставки за изключване на съда от кръга легитимирани ответници , включително в приложимата хипотеза на чл.2, ал.1,т.7 ЗОДОВ. Изключването по тълкувателен път се обосновава без оглед материалноправната или процесуална законосъобразност , валидност , или допустимост на самото съдебно разрешение , дали същото е компетентно взето и каква е вината на длъжностното лице .Отговорността за вреди, във всички случаи на нарушение, е на държавата, а не на отделни нейни органи и длъжностни лица и тази отговорност е обективна ,като обезщетяване за всички вреди съобразно законовият принцип се реализира независимо от правозащитния орган,който я представлява в процеса.Така,отговорността се определя съобразно всички обстоятелства,които я обуславят.За представителството на ответната страна в този процес,разбирано като процесуална субституция и в тази връзка като процесуална легитимация за отделните правоохранителни органи , обуславящо е друго , както е разяснено с приемането на ТР №5 от 15.06.2015г ОСГК на ВКС. В случая, обуславящо е дискреционното правомощие на изброените в ЗСРС органи да иницират използването на СРС,като обосноват наличието на законоустановените предпоставки , затова и съобразно изведения по тълкувателен път принцип на риска , а не на вината , надлежно легитимиран ответник е органът , по чиято инициатива е предприето използването на специални разузнавателни средства, а не съдът , чийто председател го е разрешил. Въззивният съд е съобразил горните насоки в установената практика на ВКС при преценката за допустимост на исковия процес срещу единия от ответниците и не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1284 от 12.04.2017г. по ч.гр.дело № 1349/2017г. на Софийски апелативан съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.