О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№303
гр.София, 06.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 212/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. П.-Т. от [населено място] срещу определение № 66 от 27.02.2012 год. по ч.гр.дело № 144/2012 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определението на Ихтиманския районен съд от 05.12.2011 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 1082/2011 год. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим – с влязло в сила решение по гр.дело № 390/2004 год. на Ихтиманския районен съд била определена по иск с правно основание чл.109а ЗС границата между собствените на страните имоти.
В. съд е потвърдил определението за прекратяване на производството, като е приел, че с влязлото в сила решение по гр.дело № 390/2004 год. на Ихтиманския районен съд по иска на С. М. П.-Т. срещу Е. А. П. по чл.109а ЗС е била определена границата между неурегулирани поземлени имоти, като ищцата/сега частен жалбоподател/ била посочена като собственик на имота, идентифициран съобразно нотариален акт № *, нот.дело № * от * год. на И..
С частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на определението – налице било новооткрито обстоятелство, което не било известно по време на гледане на гр.дело № 390/2004 год. на И.: от скици, изготвени от [фирма], а именно: „Г. заснемане на съществуващи и видими граници на част от имот/ПИ/ № *, махала Д., землище [населено място]” и „Схема за делба на част от поземлен имот *…”, било видно, че процесната част е част от имота на жалбоподателката.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че определението на въззивния съд противоречи на практиката на съдилищата по чл.439 ГПК, с позоваване на: ч.гр.дело № 352/2010 год.; ч.гр.дело № 194/2009 год. на САС, ГО, І-ви състав; гр.дело № 1801/2010 год. на Шуменския районен съд; решение № Р-100 от 13.02.2009 год. по търг.дело № 239/2009 год., ВКС, ІІ-ро т.о.; определение № 956 от 22.12.2010 год. по ч.т.дело № 886/2010 год., ВКС, І-во т.о.; определение № 270 от 13.04.2010 год. по т.дело № 702/2009 год. на ВКС, ІІ- т.о.; определение № 284 от 27.05.2011 год. по ч.гр.дело № 186/2009 год. на ВКС, ІІІ т.о. и т.дело № 400/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.
Ответницата Е. А. П. е на становище, че частната жалба е недопустима, както и че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
С разпореждане на Софийския окръжен съд от 15.03.2012 год. частната касационна жалба от 13.03.2012 год. е била оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности, като в пет точки са били дадени конкретни указания, между които съгласно т.3, в случай, че определен материалноправен или процесуалноправен въпрос според жалбоподателката е решен в противоречие с практиката на ВКС на РБ или е решаван противоречиво от съдилищата, следва да конкретизира същия и да представи решенията на ВКС на РБ или други влезли в сила съдебни актове, обуславящи наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
С молба от 03.04.2012 год. частната жалбоподателка е изпълнила част от указанията на въззивния съд. Що се касае до указанието, предмет на т.3 от определението от 15.03.2012 год., е заявила, че относно трайната съдебна практика се е позовала доста обстойно на нея и е посочила много съдебни решения, както на Върховния касационен съд, така и на окръжните и районните съдилища.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
В случая, с частната касационна жалба е извършено позоваване на конкретни дела /без да са посочени съдебни актове, постановени по тях/ на апелативен и на районен съд, като и съдебни актове на състави на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Въпреки дадените й с т.3 от определението от 15.03.2012 год. указания, частната жалбоподателка не е представила копия от влезли в сила съдебни актове на първоинстанционни или въззивни съдилища, нито от актове на Върховния касационен съд, за да се преценява дали в действителност е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос. Не е възпроизведено дори и частично съдържанието на мотивите на съдебните актове и след като не са представени копия или поне извадки от споменатите в частната жалба съдебни актове, не би могло да се обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С частната касационна жалба не е формулиран процесуалноправен въпрос, който да обоснове необходимост от разглеждането на оплакванията по същество. Съдържанието на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е изяснено с т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Дали е налице сила на пресъдено нещо, формирана с решението от 25.11.2005 год. по гр.дело № 390/2004 год. на Ихтиманския районен съд, която да съставлява процесуална пречка за водене на иска, предявен на 14.11.2011 год., е въпрос на основателност на частната касационна жалба. По него обаче Върховният касационен съд би се произнесъл, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на частното касационно обжалване. След като такова основание не е налице, частната касационна жалба не подлежи на разглеждане по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 66 от 27.02.2012 год. по ч.гр.дело № 144/2012 год. на Софийския окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 510 и 512 от 13.03.2012 год. на С. М. П.-Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/