О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 07.07..2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 279 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М. И., З. П. К. , М. П. Г. , М. И. П. , Г. И. П. , П. С. П. , П. Й. П. , Х. С. Х. и П. С. И. , чрез пълномощника им адв. Б, срещу определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, №811 от 08.03.2010г. по ч.гр.д. № 256/2010г., с което е потвърдено определение на П. районен съд по гр.д. № 346/2008г. за прекратяване на производството поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил възражението, че отрицателният установителен иск за защита на вещни права е допустим, тъй като ищецът е този, който преценява в какъв обем да потърси защита – с положителен или с отрицателен установителен иск. Иска се отмяна на определението.
В представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на противоречие с предходно определение на Варненски окръжен съд, с което е било отменено прекратяване на същото производство, както и с решения на Върховния касационен съд относно правния интерес от водене на установителен иск за собственост.
Ответникът по частната жалба Р. С. П. не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №346/2008г. на П. районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против Р. С. П., с която е поискана отмяна на констативен нотариален акт за собственост, с който ответникът се е снабдил относно имот, за който ищците поддържат, че е съсобствен между тях и ответника. Твърденията са, че имотът – дворно място с жилищна сграда в с. Б., община В. е останал в наследство от П. М. И. , чийто наследници са страните по делото. През 2008г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност на свое име. Поради това е поискана отмяна на нотариалния акт. Производството е било прекратено поради недопустимост на самостоятелна претенция по чл. 537 ГПК, но Варненски окръжен съд е отменил прекратяването с определението си по ч.гр.д. № 376/2009г. Посочил е, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба и е дал указания за уточняване на претенцията. Първоинстанционният съд е предприел действия в изпълнение на указанията и ищците, с последното поддържано уточнение, са заявили, че искът им е отрицателен установителен иск, а именно за установяване, че ответникът не е собственик на 27/30 ид.ч. от имота. При тези данни първоинстанционният съд е прекратил производството, като е счел, че с оглед наведените твърдения правният интерес на ищците е от иск за делба или положителен установителен иск, но не и отрицателен такъв.
С обжалваното определение Варненски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от търсената защита, защото ищците признават правата на ответника в съсобствеността в размер на 3/30 ид.ч., а не ги отричат изцяло З. защитата им следва да е с положителен установителен иск или иск за съдебна делба.
Жалбоподателите поддържат, че определението е постановено в противоречие с предходно определение на Варненски окръжен съд, с което е било отменено определение за прекратяване на делото, където е посочено, че следва да се уточни вида на предявения иск – положителен установителен или отрицателен установителен. Навежда се също противоречие с Решение № 1019от 10.05.1996г. по гр.д. № 519/95г. на ІV г.о. на ВКС, според което правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск; Решение № 1* от 4.11.2008г. по гр.д. № 5720/2007г. на Vг.о., което касае преминаването от осъдителен иск към установителен и задължението на съд да следи за правния интерес от иска; Решение № 92 от 1.02.1999г. по гр.д. № 3107/97г. на ІV г.о. което сочи, че съдът се произнася по заявения иск, като изхожда от действително изразената воля; Решение от 27.072007г. на ОС – Я. по гр.д. № 45/2007г., което изисква разумно тълкуване на отправеното до съда искане с оглед фактическите твърдения, въз основа на които се извежда интересът от защитата.
При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма противоречие с определението на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. №376/2009г., той като то единствено е констатирало противоречието между обстоятелствената част и петитума на иска, без да взема становище по правния интерес от водене на отрицателен установителен иск за идеална част от имот. Посочените решения на ВКС и решението на ОС- Я. също не дават разрешение на този въпрос, а най-общо разсъждават върху правния интерес, и върху задължението на съда да изведе действителната воля на страните. Поради това не е налице основанието по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на т.нар. задължителна практика на ВКС – П. на Пленума на Върховния съд, Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската колегия или решения по чл. 290 ГПК, за да е налице хипотезата на т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК; нито пък са обосновали необходимостта от произнасяне по въпроса с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 811 от 08.03.2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 256/2010г. по жалбата на П. М. И., З. П. К. , М. П. Г. , М. И. П. , Г. И. П. , П. С. П. , П. Й. П. , Х. С. Х. и П. С. И.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: