О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№303
София, 23.04.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1072 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. М. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивно решение № 226/18.07.2009 г. по в. гр. д. №514/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 4/28.01.2009 г. по т. дело № 17/2007 г. на П. окръжен съд. С последното е бил отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „И” А. гр. Б. с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за установяване по отношение на ответника, че с решение № 1529/15.07.2004 г. по ф. д. № 439/1999 г. на ПОС са вписани несъществуващи обстоятелства.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 1/ 22.02.2007 г. по т. д. № 471/2006 г. на ВКС, І т. о. и на ТР № 1/2002 г. на ОСГК, тъй като с първото решение ВКС по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е отменил решение на общото събрание на ответното дружество, взето на 18.02.2002 г. за увеличението на капитала. Това вписване е било заличено на 04.06.2007 г. от търговския регистър, като всички решения на общото събрание на дружеството, взети след увеличението на капитала, били нищожни, доколкото е отсъствало мнозинство при гласуване, след като се считало, че капиталът не е увеличен и съотношението на акциите е било различно при определяне на мнозинството. Затова и вписаните обстоятелства, свързани с промени в С. на директорите от 30.06.2004 г., следвало да се квалифицират като недопустимо вписване, съобразно т. 3 на тълкувателното решение.
Изложени са съображения за нищожността на решенията на общото събрание, която е настъпила в резултат от заличаването на увеличението на капитала, както и за вписването на несъществуващи обстоятелства, цитирайки отделни пасажи от т. 3 на ТР №1/2002 г. ОСГК. Излагат се аргументи за отсъствието на обратно действие във времето на решението.
Ответникът по касационната жалба „И” А. гр. Б. е изразил становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят е изложил конкретни аргументи досежно действието на вписването и ефекта от заличаване на регистърно решение, в резултат на влязло в сила съдебно решение по исков ред, мотивирайки се с решение № 1/22.02.2007 г. по т. д. № 471/2006 г. на ВКС, с което по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е отменено решение на общото събрание на ответното дружество с дата 18.10.2002 г. в частта му за увеличението на капитала. Поддържа се и че, в резултат на последвало заличаване на това вписване, следва, че всички последващи след увеличението на капитала решения на общото събрание, били нищожни, поради отсъствие на мнозинство за вземането на решенията, а вписаните в последствие след увеличението на капитала решения, следвало да се считат за недопустими вписвания, като било извършено вписване на несъществуващи обстоятелства.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл е и регламентацията, съдържаща се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК. Съгласно тълкувателното решение, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той би могъл само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело. В случая обаче, изобщо не е формулиран въпрос, който жалбоподателят счита за значим, и който въпрос да е намерил неправилно разрешение с оглед цитираната практика.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Дори и да се приеме, че подобен въпрос в конкретния казус може да се свърже с ефекта на вписване, т. е. за последиците от заличаване на регистърно решение, то същият е разрешен в съответствие с цитираната т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК.
Що се отнася до решение № 1 /22.02.2007 г. на ВКС, жалбоподателят не е обосновал по какъв начин счита, че въззивното решение не кореспондира с цитираното решение, в което ВКС е разгледал и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Безспорно е, че това решение на касационния съд е послужило и като основание за последвало заличаване на вписаното обстоятелство за увеличение на капитала на търговското дружество, и неговото значение е било зачетено от решаващия съд в обжалвания въззивен съдебен акт. Неотносимо в случая е противопоставяне на момента на заличаването и момента на депозиране на исковата молба, тъй като предявеният иск по чл. 431, ал. 2 ГПК визира наличие на вписани несъществуващи обстоятелства, чиято преценка се осъществява към момента на самото вписване, а не след решението за заличаване от 2007 г. В т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК е дефинирано понятието „несъществуващо обстоятелство”, както и забраната за извършване на проверка по законосъобразност на самото вписано обстоятелство /конкретното решение на общото събрание/ и отсъствието на обратно действие на решението за заличаване. Посочена е и възможността за предявяване по исков ред и на нищожност на решенията на общото събрание, но само при определени хипотези и за възможността за съединяване на исковете. За прецизност следва да се отбележи, че жалбоподателят с допълнителна искова молба /стр. 7/ е конкретизирал исканията си, като е посочил, че е предявил иск за нищожност на решенията по т. 7 от дневния ред на събранието, проведено на 30.06.2004 г., както и искане за отмяна на решение № 1529/15.07.2004 г. по ф. д. № 439/1999 г. на ПОС, тъй като с него било вписано несъществуващо обстоятелство. Поддържал е и двете искания по съображения, подробно изложени в писмени бележки, жалби, и отразени в протоколите от съдебните заседания, като първоинстанционният съд в диспозитива на своето решение се е произнесъл единствено по искането, свързано с вписване на несъществуващо обстоятелство и това решение е било потвърдено, и от въззивната инстанция.
Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложените основания за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушения на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата по селектиране на жалбите по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на процесуалния пълномощник на ответното дружество, ведно с писмения отговор на исковата молба, следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника по касационната жалба в размер на 800 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 026529/ 13.10.2009 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 226 от 28.07.2009 г. по гр. д. № 514/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА О. П. М. от гр. С. да заплати на ”И”А. , гр. Б. разноски по допускане на касационно обжалване в размер на 800 /осемстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: