4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№304
София.20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2591/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. И. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 262 от 13.02.2015 г. по в.гр.д. № 2640/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което след частична отмяна на решение от 06.01.2014 г. по гр.д. № 6639/2009 на Софийски градски съд, касаторката е осъдена да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 34 034.30 евро, ведно със законната лихва от 08.07.2009 г. – възнаграждение по договор от 08.05.2008 г. за проектиране и строително изпълнение на масивна жилищна сграда.
В частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение – за разликата над 34 034.30 евро до предявения размер от 58 000 евро, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано пред ВКС.
В жалбата се поддържат основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд, при извършена неправилна интерпретация на допълнителната експертиза, е извел погрешен извод за частично изпълнение от страна на строителя, без обаче да съобрази, че спорът между страните произтича от това дали са изпълнени уговорените СМР по система „IBT”, съгласно предвиденото в предмета на договора от 08.05.2008 г. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с присъждане на разноски.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, възпроизведено и в отделно приложение към нея, искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши преценка дали вещите лица са отговорили на поставените задачи и следва ли при положение, че счита, че същите са отговорили точно и компетентно на поставените въпроси и експертизите са приети от страна на съда, същият да не се съобрази със заключенията им, че изпълненият строеж не е по системата, уговорена от страните и да постанови своето решение, без да изложи мотиви защо приема, че е налице частично изпълнение в разрез с приетите заключения; 2. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства по делото доказателства и 3. При сключен между страните договор за изработка /за проектиране и строителство/ изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение би ли могла да настъпи преди да е извършено надлежно приемане на работата, както и поръчващият може ли да бъде заставен да приеме нещо, което се различава от поръчката му. По първия правен въпрос не е конкретизирано кое допълнително основание за допускане на касационен контрол се поддържа.
По втория и третия въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на т.19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/ по въпрос № 2/ и на решение по т.д. № 283/2009 г., ВКС, първо т.о./по въпрос № 3/ и евентуално т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – по последния въпрос, в подкрепа на което е представено извлечение от решение по гр.д. № 2453/1993 г., ВКС, пето г.о.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество се поддържат доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият съдебен състав, след самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното и въззивно производство доказателства, е приел, че по сключения между страните договор за изработка дружеството – изпълнител и изградило едноетажната жилищна сграда в груб строеж, като при строителството са били използвани ИБТ панели, но само за преградните стени по фасадата и вътрешните помещения, но не и за носещите стени. Въз основа на изслушаната пред Софийски апелативен съд техническа експертиза е изразено становище, че независимо от допуснатото отклонение от поръчаното, то не е толкова съществено, че да направи построеното негодно за уговореното предназначение. Изложени са съображения, че сградата може да се ползва за жилищна такава, а отклонението касае само топло и шумоизолационните характеристики на сградата, както и понижената при заметръс устойчивост, но се касае за частично неизпълнение, пораждащо право за възложителя да претендира безвъзмездно поправяне на работата, респ. разходите за поправянето й, или намаляване на възнаграждението. Констатирано е обаче, че с отговора на исковата молба не са направени възражения по чл.265, ал.1 ЗЗД, поради което ответницата, в качеството й на възложител, дължи заплащане на възнаграждение за изпълненото строителство. Преценявайки писмените доказателства по делото и обективираните в обстоятелствената част на исковата молба твърдения на дружеството за изпълнение на задължението за проектиране и съответното заплащане на възнаграждението, е направен извод, че предмет на спора е само претендираното възнаграждение във връзка със строителното изпълнение. Размерът на последното е определен въз основа на приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд за преценка на събраните доказателствата и за извеждане на самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, са важни за изхода на делото. Независимо от установяването на основната предпоставка за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени твърдението на жалбоподателката за наличие на допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразявайки обективираната в мотивите към атакуваното решение правна воля на съда, не би могло да се приеме, че по въпрос № 2 е допуснато отклонение от задължителните указания, дадени в т.19 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, приложими и при действието на новия ГПК, нито от множеството постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, касаещи приложението на чл. 235 ГПК.
По формулираните въпроси относно начина на преценка от страна на съда на приетите по делото експертизи, жалбоподателката не се позовава на никое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, което съставлява достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. В този смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от тази констатация, необходимо е да се отрази, че начинът, по който са поставени тези въпроси и съответно мотивирани, сочи на извод за относимостта им към правилността на решението, която обаче не би могла да се преценява в стадия по селектиране на жалбите.
Въпрос № 3, касаещ изискуемостта на възнаграждението за изработеното, е изцяло относим към поддържаните основания за касиране, доколкото въззивният съд, позовавайки се на съдържанието на подписаното между страните допълнително споразумение от 26.01.2009 г., вкл. и на уговорените в него срокове за плащане, е направил извод за изпълнение от страна на дружеството и съответно за неосъществени плащания от насрещната страна във връзка със строителното изпълнение. Относно степента на завършеност на сградата решаващият съдебен състав е преценил и издаденото, въз основа на молба на касаторката, удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, поради липса на представени с отговора по чл.287, ал.1 ГПК доказателства за сторени разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 262 от 13.02.2015 г. по в.гр.д. № 2640/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: