О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 25.05.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ………………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 43 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Й., [населено място] срещу решение № 2068/07.11.2016г. по гр.д. № 2937/2016г. на Софийския апелативен съд в частта, в която е отменено решение № 2116/15.03.2016г. по гр. д. № 9667/2012г. на Софийски градски съд, с което [фирма], [населено място] е било осъдено да заплати на касаторката обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Р. В. за разликата над 60 000 лв. до сумата от 80 000 лв., и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата от 60 000 лв. до 80 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до 90 000 лв.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено процесуално нарушение (чл. 281, т. 3 ГПК), като претендира и разноски съобразно уважената част от иска пред трите инстанции. Допускането до касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба, като счита, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че застрахованият в [фирма] Г. С. В. е причинил ПТП на 04.02.2011г., в резултат на което настъпила смъртта на Т. Р. В., който съжителствал съвместно със С. Й.. Съдът е счел за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в знание за пияното състояние на водача. Това било установено от показанията на Г. В., водач на автомобила, който твърдял, че преди да причини катастрофата, е употребил алкохол в присъствието на Т. В. и последният е знаел, че водачът В. е управлявал лекия автомобил в пияно състояние. Апелативният съд е кредитирал тези показания, защото са били подробни, последователни и кореспондирали с приетите по делото писмени доказателства – влязла в сила присъда, с която е прието, че В. е управлявал автомобила под въздействие на алкохол. Приносът на пострадалият е определен на 1/3. Другият довод на застрахователя, с който се обосновава съпричиняване – пътуване без колан, е квалифициран като неоснователен. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел, че С. Й. не е претърпяла душевни страдания над обичайния размер. За установено е прието, че при смъртта на Т. В. С. Й. е живяла при майка си в [населено място], а той е живеел и работил в [населено място]. Отчитайки тези обстоятелства Софийският апелативен съд е намерил за справедливо обезщетението в размер на 90 000 лв., от което е приспаднал коефициента на съпричиняване на вредоносния резултат.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1. „Следва ли съдът да кредитира показанията на свидетел – подпомагаща страна, който черпи благоприятни последици и който е пряко заинтересован от изхода на спора, без гласните показания да се подкрепени с други доказателства по делото?“; 2. „В чия тежест е доказването на твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат, направено от ответника с отговора на исковата молба?“; 3. „Следва ли показанията на виновния водач, ценени по чл. 172 ГПК, да бъдат опровергани от другите доказателства по делото или е необходимо пълно и главно доказване на твърдяното от ответника възражение за съпричиняване?“; 4. „Може ли въззивният съд да кредитира показанията на виновния водач, който е пряко заинтересован от изхода на спора, ако не са подкрепени с други доказателства по делото?“; 5. „Имат ли задължителна сила мотивите на присъдата по наказателно дело, по отношение на преюдициалния гражданскоправен спор?“ и 6. „Може ли възражението за съпричиняване да бъде доказано с вероятности и предположения, без да е извършено пълно и главно доказване?“.
Според касатора по поставените въпроси Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната за него практика на Върховния касационен съд – чл.280, ал.1, т.1 ГПК: ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г.на ОСТК; ТР № 1/02.04.2014г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСГТК; решение № 105/02.07.2014г. по т.д. № 2617/2013г. на II т.о.; решение № 29/05.06.2014г. по т.д.№ 1640/2013г. на I т.о.; решение № 67/15.05.2014г. по т.д. № 1873/2013г. на I т.о.; решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г. на I т.о.; решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 1140/2011г. на II т. о.; решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на II т.о.; решение № 569/27.09.2010г. по гр.д. № 1243/2009г. на III г.о.
Първият, третият и четвъртият въпроси са свързани изцяло с правилността на въззивното решение, поради което не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Съдът може да кредитира показанията на разпитаните свидетели, включително и на заинтересованите от изхода на спора, като ги преценява с оглед на всички други данни по делото – чл.172 ГПК. В процесуалния закон не е предвидено абсолютно дискредитиране на свидетелски показания само на основание заинтересованост на разпитаното лице. Евентуалните грешки на съда при приемане за доказани или недоказани на определени факти или обстоятелства от значение за спора биха имали за последица необоснованост на въззивния акт, но същите не представляват основания за допускане на касационно обжалване.
По втория и шестия въпроси е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т. 7 от мотивите на ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса – делинквент или застраховател. Касаторът не е обосновал противоречие между решението на Софийския апелативен съд и ТР № 1/2015г. Възражението за съпричиняване е било въведено в процеса от застрахователя, който е направил доказателственото искане за призоваване на свидетеля Г. В. за установяване на спорните обстоятелства (вж. отговора на исковата молба с вх. № 84870/13.08.2012 г., СГС, л. 20-22) и други доказателствените средства не са били ангажирани.
Петият въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, тъй като в обжалваното решение липсва позоваване на задължителна сила на мотивите на присъдата по наказателното дело, както твърди касаторът. В наказателното производство е прието, че водачът е управлявал автомобила под въздействието на алкохол (факт, по който не се спори), докато апелативният съд е обсъждал знанието на пострадалия за това състояние на виновния водач.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2068/07.11.2016г. по гр.д. № 2937/2016г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.