О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№304
С., 07.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 220 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е частна жалба на Т. В. Т., подадена чрез пълномощника му адвокат М. П. против разпореждане № 20 от 1.04.2009 г., постановено по преписка вх. № 5573 от 29.03.2010 г. по частна жалба вх. № 4743/1.03.2010 г., с което е върната частната жалба на Т. В. Т. срещу определение № 560 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 497/2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като определенията, с които не се допуска касационно обжалване са прекратителни по своя характер.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Частна жалба вх. № 4743/1.03.2009 г. е подадена от Т. В. Т. против определение № 560 от 29.12.2009 г. по ч.гр.д. № 497/2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 2711 от 14.08.2009 г. по гр.д. № 9924/2008 г. на Варненския окръжен съд. Председателят на второ гражданско отделение на ВКС е изложил съображения, че при липса на предвидена в закона обжалваемост на тази категория определения, които не попадат в посочените в чл.274 и сл.ГПК съдебни актове, то следва да се приеме, че както касационното решение не подлежи на обжалване предвид въведеното от закона триинстанционно разглеждане на гражданските дела, така и определението по чл.288 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване. С постановяването му е изчерпан процесуалния ред за защита и определението е влязло в сила, поради което депозираната частна жалба е процесуално недопустима.
Посочените изводи са законосъобразни. О. на определенията е регламентирана в глава ХХІ ГПК. Касационната инстанция се произнася по законосъобразността на въззивни определения, когато с последните се потвърждава преграждащ хода на делото първоинстанционен акт или се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но само доколкото е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а също и по законосъобразността на поставени от въззивния съд определения, когато с тях се прегражда развитието на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което се преценява наличието на основание за допускане на касационно обжалване не решава конкретния материално правен или процесуално правен спор между страните по делото, поради което не може да бъде квалифицирано като преграждащо, нито закона предвижда неговата обжалваемост. Същевременно разпоредбата на чл.296, т.3 ГПК приравнява последиците на касационното решение, с което жалбата не е уважена и на определението, с което не е допуснато касационно обжалване – и двата акта водят до влизане в сила на атакувания съдебен акт, от което следва, че определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, така както и касационното решение не подлежи на обжалване.
В обобщение частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20 от 1.04.2009 г. на Председателя на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България, постановено по преписка вх. № 5573 от 29.03.2010 г. по частна жалба вх. № 4743/1.03.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: