О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр.София, 14. 04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 519/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 24 на 05.01.2009 год. по в.гр.дело № 2453/2008 год., с което е отменено постановеното на 08.07.2008 год. Решение № 51 на Пловдивския районен съд, Х гр.състав, по гр.дело № 4* по описа за 2007 год. в частта, с която се отхвърля предявения от А. А. З. и Л. Л. З. чрез адвокат Г, против Р. М. Т. и К. М. Т. , иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях постройка в частта й, попадаща в следния собствен на ищците недвижим имот: празно дворно място /съборени жилищни и второстепенни сгради/, находящо се в сстина, община Р., област Пловдивска, състоящо се от 200 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.42 по плана на сстина от 1976 год., при граници: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ *, както и в частта, с която се осъжда А. А. З. и Л. Л. З. да заплатят солидарно на Р. М. Т. и К. М. Т. , направените разноски в производството по делото в размер на 552 лева, като вместо него е постановено друго с осъждане Р. М. Т. с ЕГН ********** и К. М. Т. с ЕГН **********, и двамата от сстина, община „Р”, област П. , ул.”П” № 4, да премахнат за своя сметка, изградената от тях постройка в частта й, попадаща в имота на ищците А. А. З. с ЕГН ********** и Л. Л. З. с ЕГН **********, и двамата от сстина, община „Р”, област П. , ул.”М” № 1, който имот представлява празно дворно място /съборени жилищни и второстепенни сгради/, находящо се в сстина, община „Р”, област П. , състоящо се от 200 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.42 по плана на сстина от 1976 год., при граници: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *, която част е с площ от 7.28 кв.м., съгласно заключението на вещото лице В. К. , прието от районния съд и която част е колорирана в жълто и се заключава между буквите ВГДВ, означени в скица № 1 към заключението на вещото лице В. К. , която скица е приложена на лист 37 от първоинстанционното гр.дело № 4268/2007 год. и съставлява неразделна част от настоящето решение;
Оставено е в сила решението на районния съд в останалата част и осъдена А. А. З. с ЕГН ********** и Л. Л. З. с ЕГН **********, и двамата от сстина, община „Р”, област П. , ул.”М” № 1, да заплатят на Р. М. Т. с ЕГН ********** и К. М. Т. с ЕГН **********, и двамата от сстина, община „Р”, обл. Пловдив, ул.”П” № 4, в общ размер сумата от 298 лева, представляваща направени в общ размер разноски по делото пред районния и пред въззивния съд, съразмерно на отхвърлената част от иска и по компенсация.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Р. М. Т. и К. М. Т. , двамата от сстина, Пловдивска област, представлявани от адвокат С от АК П. , които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд сее произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата, а произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма – чл.109 ЗС.
От ответниците по касация А. А. З. и Л. Л. З. , двамата от сстина, Пловдивска област, представлявани от адвокат Г от АК- П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който се заявява становище по същество-за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск на основание чл.109 ЗС, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с представеното решение № 1* от 18.03.2003 год. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, касаещо приложението на чл.109, ал.1 във връзка с чл.108 ЗС, че искът, основан на чл.109, ал.1 ЗС предпоставя защита на правото на собственост, същият може да бъде уважен само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние както е в случая.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 24, постановено на 05.01.2009 год. по в.гр.дело № 2453/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: