О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 23.04.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1116 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф” О. гр. Р. срещу въззивно решение № 39/03.07.2009 г. по в. гр. д. № 281/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК /отм./, след отмяна на първоинстанционното решение № 6/23.02.2009 г. по т. дело № 112/2008 г. на Русенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Д” ЕО. , гр. Р. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 390 828,51 лв., съставляваща неустойка по договор от 24.03.2002 г. и за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че този съществен въпрос е свързан с приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, като въззивният съд „неправилно не е изяснил в пълнота спора, не са взети предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи основателността на иска и точното прилагане на текста на чл. 20 ЗЗД, свързани с изискването, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните”. Според жалбоподателя, в изложението се излага и аргумент за противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос, като се цитират две първоинстанционни решения на Русенски окръжен съд, които били постановени по спорове между същите страни, за претендирана неустойка въз основа на същия договор, в които решения изводите на съдилищата били разноречиви.
Ответникът по касационната жалба „Д” ЕО. , гр. Р. е изразил становище за недопускане касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди, че е налице произнасяне по материалноправен въпрос, който бил разрешен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Той обаче не сочи кой е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл е и регламентацията, съдържаща се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК. Визираното от жалбоподателя ”неизясняване в пълнота на спора и на неправилно обсъждане на гласни и писмени доказателства, установяващи основателността на иска и точното прилагане на чл. 20 и 20а ЗЗД …” не би могло да се счете като формулиране на въпроси, които са конкретни и значими в случая, предвид основанието и петитума на иска, както и че този въпрос е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Общата формулировка в изложението, че съдът се е произнесъл неправилно по въпросите, свързани с тълкуване на договора, съобразно чл. 20 и чл.20а ЗЗД не означава излагане на водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и обуславя правните изводи на съда.
Непосочването му от касатора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да бъдат коментирани другите изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които бланкетно са посочени в изложението.
За да отхвърли иска за неустойка за забава в плащане на стойността на изработени чорапени изделия по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 34 от договора за изработка с дата 24.03.2002 г. въззивният съд е приел, че ищецът се позовава на рамков договор, без да са представени приложенията към него под № 1 и № 2, които определят количествата и цената на съответните изделия, а отделно от това, в договора се съдържал и текст за търсене на неустойка за неизпълнение от страната по рамковия договор – „Д” О. И. , или други свързани с ”Д” фирми, което водело и до отсъствие на материалноправна легитимация за ответника, който не следва да отговаря за забава в задълженията за плащане на възнаграждение по договора, след като продукцията е била възложена за изработка от чуждестранното дружество, фактурите за плащане са били издадени на негово име, и са изплатени от него.
Според въззивния съд, цитираните три търговски дружества са самостоятелни правни субекти и всеки от тях отговаря за задълженията по сключените от него търговски договори.
Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложените основания за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушения на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата по селектиране на жалбите по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази хипотеза визира случаи, когато разрешеният правен въпрос трябва да е едновременно от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице и основанието по т. 2, чл. 280 ГПК, тъй като дори и да би могло да се приеме, че е налице формулиран материалноправен въпрос, то отсъстват доказателства за неговото противоречиво разрешаване от съдилищата. Позоваването на първоинстанционните решения на Русенски окръжен съд – Решение № 14/06.04.2009 г. по гр. д. № Т – 7/2008 г. и Решение № 6/23.02.2009 г. по гр. д. № Т-112/2008 г. по идентични правни казуси между същите страни въз основа на същия договор е некоректно. Тези решения са били обжалвани, претърпели са корекции във въззивната инстанция, резултатите по въззивните актове са сходни, и същите не са влезли в сила, за да съставляват съдебна практика по смисъла на закона. Съдебната практика се формира въз основа на всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Ирелевантно е и изложеното за наличие на трето съдебно дело, което изчаквало разрешението по другите две дела, тъй като по всяко едно от делата съдът е длъжен да се произнесе, съобразно конкретните факти, въведени с исковата молба и зачитайки правните твърдения на всяка една от страните.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на процесуалния пълномощник на ответното дружество, ведно с писмения отговор на исковата молба, следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника по касационната жалба в размер на 8266 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00073980/23.11.2009 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 39 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ф” О. , гр. Р. да заплати на ”Д„ ЕО. , гр. Р. разноски по допускане на касационно обжалване в размер на 8 266 /осем хиляди двеста шестдесет и шест / лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: