О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 517 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. Н. В., чрез пълномощник адв.Д. Т. срещу решение № 5929/ 18.08.2015 г. по гр.д.№ 5728/ 2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБ не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ,състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, в частите, с които въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне изцяло на предявените от касатора искове за сумата 5000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение в периода 17.10.1997 г.- 30.06.1998 г. и за сумата 2 177,38 лв. обезщетение за забава върху тази главница в размер на законната лихва в периода 27.11.2006 г.-09.12.2008 г. поради законовия праг, визиран от чл.280 ал.2 ГПК. Решенията по искове с цена до 5000 лв. включително, не подлежат на касационен контрол. Цената на главния иск е определена по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума, в съответствие със заявената от касатора претенция. В частите, с които касационнта жалба е насочена срещу решението на въззивния съд, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за причинени имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение в размер на сумата 7000 лв. в периода 09.06.2005 г.-27.11.2006 г.,за сумата 2063,72 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва в периода 27.11.2006 г.-09.12.2008 г. и за сумата 5 987,01 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва до подаване на исковата молба е допустима ,като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
С обжалваното решение е потвърдено решение от 19.12.2014 г. по гр.д. № 51257/ 2013 г. на Софийски районен съд, 124 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени изцяло: искът за сумата 7 000 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нереализиран трудов доход поради наложени мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест за периода 09.06.2005 г.-27.11.2006 г.; за сумата 2063,72 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 7 000 лв. в периода 27.11.2006 г.-09.12.2008 г., за сумата 5 987,01 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претърпяната вреда по сумите за обезщетение и законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В частта, с която на касатора е присъдено обезщетение в размер на сумата 531,86 лв. за пропусната полза от задържане на парична гаранция за периода 27.11.2006 г.-30.04.2009 г.,ведно със законната лихва от 09.12.2013 г., както и сумата 164,18 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата от 531,06 лв. за периода 09.12.2010 г.-09.12.2013 г. и в частта, с която тези претенции са отхвърлени до пълния претендиран размер, решението не е обжалвано и е влязло в сила.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че така предявените искове са недоказани. Посочил е, че имуществени вреди във формата на пропуснати ползи следва да се състоят в неполучено,но сигурно увеличение на имуществото на увреденото лице.Обезщетение се дължи само за доказани вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Доказването им е в тежест на ищеца, който трябва да установи по безспорен начин, че имуществото му със сигурност би се увеличило, ако не беше увреждането.За да е сигурно несбъднатото увеличение от неполучено трудово възнаграждение, е необходимо лицето да е работило по трудов договор към момента на увреждането.Приел е, че събраните по делото доказателства не налагат извод за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди , представляващи пропуснати ползи за положен труд като инженер и незаконното задържане на ищеца. Направил е извод, че не са представени доказателства бил ли е ищецът към момента на задържане в трудово или облигационно правоотношение, срочно ли е било то, какво възнаграждение е било уговорено и получавано.При липса на такива доказателства е счел за неприложима нормата на чл.162 ГПК,тъй като исковете не са установени по основание, а не само по размер.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.Поставя следните въпроси, които счита обуславящи изводите на въззивния съд:
-в случай,че съдът установи,че по отношение на ищеца са били приложени неправомерно мерки за неотклонение,които ангажират отговорността на държавата по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и в случай,че тези мерки са били наложени за дълъг период от време, то следва ли в причинно-следствена връзка, съгласно теорията за адвекватна причинна връзка, че ищецът е бил обективно лишен от възможност да осъществява правото си на труд в периода на прилагане на мерките;
неправомерното лишаване от възможност в дълъг период от време да се осъществява правото на труд ,представлява ли имуществена вреда под формата на пропуснати ползи ,поради невъзможност да се увеличи имуществото,пред вид имуществения характер на самото право на труд, което генерира доход по естеството си;
-неправомерното лишаване от възможността в дълъг период от време да се осъществява правото на труд,представлява ли имуществена вреда под формата на пропуснати ползи,поради невъзможност да се увеличи имуществото,предвид имуществения характер на самото право на труд,което по естеството си генерира доход;
-в случай,че ищецът е бил задържан по обвинения пряко свързани с осъществяваната от него стопанска дейност под формата на ЕТ,то следва ли да се приеме,че ищецът е получавал доход непосредствено преди задържането си; в този случай преустановяването на възможността да се продължи стопанската дейност поради налагането на мерки за неотклонение представлява ли претърпяна имуществена вреда под формата на пропуснати ползи;
-в случай,че ищецът е в обективна невъзможност да докаже пропуснатите ползи, тъй като по вина на увреждащия е бил поставен в невъзможност да продължи стопанската си дейност под формата на ЕТ,както и в невъзможност да сключи конкретен трудов договор по време на мерките за неотклонение,то възниква ли задължение за съда, при изрично въведена молба в тази насока от ищеца, да определени размера на претърпените вреди по реда на чл.162 ГПК,включително чрез средни статистически данни за получаваните възнаграждения за професията на ищеца, за съответния период;
-в случай, че е доказано увреждащо действие, а именно неправомерно прилагане на мерки за неотклонение, доказана е произтеклата вреда от него, която е обичайна и неминуема последица от увреждането, а именно невъзможността да се осъществява право на труд, то определянето на размера на пропуснатите ползи при липса на други доказателства, следва ли да се осъществи чрез съдебно-икономическа експертиза, която да определи средния статистически размер за страната на трудовите възнаграждения за съответната професионална квалификация за релевантния период;
-с какви доказателствени средства увреденото лице е в обективна възможност да докаже неполученото сигурно увеличение на имуществото си и представлява ли лишаването му от свобода обективно непреодолимо обстоятелство за доказване in concreto на претърпените от него вреди,при което следва вредите да бъдат преценени in abstracto; т.е в случай че увреждащият е поставил в обективна невъзможност увредения да преконституира доказателства за конкретния размер на пропуснатите ползи ,то следва ли те да бъдат определени съобразно общия случай.
Счита,че по отношение на шестте въпроса са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като са решени в противоречие с решение на ВКС по гр.д.№587/2008 г., І г.о., което представлява съдебна практика.Поддържа и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като намира,че трябва да бъде регламентиран конкретен ред, по който държавата да отговаря за пропуснати ползи от лице, по отношение на което са били приложени неправомерно мерки за неотклонение за дълъг период от време.Намира хипотезата за специфична, тъй като увреденият внезапно е бил лишен от свобода и е препятстван да преконституира доказателства по какъв точно начин би се увеличило имуществото му.Увреждащият го е поставил в положение на обективна невъзможност да докаже неполученото сигурно трудово възнаграждение и неговия размер.Намира,че преценката следва да се направи абстрактно.Счита, че съдебната практика следва да бъде осъвременена и синхронизирана с практиката на ЕСПЧ и с приложението на ЕКПЧОС. Намира,че следва да се отговори на въпроса: в случай, че едно имуществено право, каквото е правото на труд, бъде нарушено, не следва ли да се презюмира, че виновното му нарушение неминуемо представлява намаляване или пропуснато увеличаване имуществото на увредения.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С така поставените въпроси не може да бъде обосновано наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Първите три въпроса са фактически. Въпрос, който има за предмет преценка на факти от значение за спорното право, не може да бъде превърнат в правен, като касаторът го генерализира в такъв за неминуемо възникнали последици от тях.Настъпването на тези последици, в случая възникването на имуществени вреди, касае фактическа преценка на съда , която е обусловена от конкретиката на случая. Третият въпрос също е фактически,но освен това не е и релевантен, тъй като въззивният съд не се е занимавал с последиците от преустановяване стопанската дейност на касатора, с оглед уточненията на исковата молба,направени от него, а именно,че претендира неполучено трудово възнаграждение. Четвъртият въпрос също е формулиран в хипотеза, която не е разгледана от въззивния съд, който е приел,че искът е недоказан по своето основание, а не по своя размер, за да може да се обсъжда приложението на чл.162 ГПК.Същото се отнася и за последните два въпроса.Освен това въпросите не са съобразени с постановките на ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, според които те не трябва да са свързани с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата по делото,още повече на доказателства,които касаторът счита за относими.Относно последния въпрос следва да се има предвид изложеното относно фактическите въпроси.
Не са доказани и твърдяните допълнителни основания.Приложеното решение на ВКС,представлява съдебна практика и с него може да бъде обосновано специфично основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а не и по т.1 , както счита, касаторът.То обаче е неотносимо,тъй като липсва фактическа идентичност на разглежданите случаи. Според приетото в представения съдебен акт, е доказано наличие на трудово правоотношение за увредения, каквото в настоящия случай липсва. За да бъдат обосновани тези допълнителни основания е необходимо да бъде издирена и приложена съдебна практика или задължителна съдебна практика при пълен идентитет-фактически и правен на разглежданите спорове, да се направи обстоен анализ и съпоставка на направените правни изводи и в какво се изразява противоречието им. Касаторът не е съобразил и постановките в цитираното ТР относно съдебните актове, които влизат в обсега на понятията съдебна практика и задължителна съдебна практика, както и че е негово задължението да издири и приложи такава. Относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК -когато се твърди липса на съдебна практика, касаторът трябва да посочи конкретна правна разпоредба и да аргументира в какво се състои нейната непълнота, неяснота или противоречивост,което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от О. Н. В. срещу решение № 5929/18.08.2015 г. по гр.д.№5728/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение в размер на сумата 5000 лв. в периода 17.10.1997 г.-30.06.1998 г. и за сумата 2 177,38 лв. обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва в периода 27.11.2006 г.-09.12.2008 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5929/18.08.2015 г. по гр.д.№5728/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав в останалите обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: