О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София, 24. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 590/2009 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В”(„В и К”)ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б. срещу определение № 336 от 11.08.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 390/2009 год. на Бургаския окръжен съд за потвърждаване определението на съдията по вписванията при Районен съд гр. Б. № 356/09.07.2009 год., с което е постановен отказ да се впише представеният от нотариус М. И. договор за учредяване на сервитут от 09.07.2009 год., сключен между жалбоподателя „В”Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. Победа, ул.”Г” № 3, представлявано от изпълнителния директор Г чрез пълномощника му Х. Я. А. , по силата на който като собственик е дал съгласие и е учредил на „ВиК”Е. , гр. Б. безвъзмездно право на прокарване на водопровод по одобрен проект през собствения му имот.
Недоволен от определението е „ВиК”Е. , представлявано от главен юрисконсулт Д. Б. З. , който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на Закона за водите/ЗВ/ тъй като техническата инфраструктура може да бъде изградена единствено от държавата, общините и В и К оператора при отчитане предвиждането на чл.193, ал.ал.1, 3, 4 и 7 ЗУТ.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише договора от 09.07.2009 год., сключен между жалбоподателя и Я. И. А. въззивният съд е приел, че представения за вписване договор не е сключен между лицата, на които чл.193, ал.1 ЗУТ е признал правото да учредят сервитут тъй като страни по него са собственик-учредител на правото и търговското дружество, което ще изгражда водопровода като приобретател на правото. Взето е предвид, че в договора липсва съгласие на дружеството, което при това положение не би могло валидно да придобие права. Отчетено е, че не могат да бъдат изпълнени и специфичните изисквания на чл.193, ал.9 ЗУТ поради липса на яснота по въпроса кой е имотът, който се обслужва от учреденото право и да се извърши валидно вписване при спазване на посочената правна норма.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че е обжалвано намира, че частната касационна жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗУТ предвижда правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти да се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти, с нотариална заверка на подписите им. Това право по своята същност представлява поземлен сервитут, поради което и предполага наличието на два имота, единият служещ, през който ще се прокарва отклонението и собственикът на който ще учреди това право съгласно предвиденото в чл.112 от Закона за водите задължение, а съгласно чл.103 с.з. ще търпи упражняването на това сервитутно право на водопрекарване, и втори имот-господствуващ, който ще се ползува от това учредено сервитутно право. В случая договорът от 09.07.2009 год. е сключен между собственика на служещия имот К. Г. и „В и К”Е. , като първият дава своето съгласие и учредява на втория безвъзмездно право на прокарване на водопровод по одобрен проект, през неговия имот, както и определените от закон сервитутни права за обслужване на съоръжението, т.е. липсва като страна собственикът на господствуващия имот, за да е налице сключване на договор за учредяване на поземления сервитут, съгласно определението в чл.103 ЗВ. Това обуславя и липсата на основанието за вписването му по чл.193, ал.9 ЗУТ, която разпоредба предвижда вписване на договора в имотния регистър по партидите и на двата имота.
В подкрепа на направения от съдията по вписванията и окръжния съд извод е и нормативната уредба относно реда и начина на изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в урбанизираните територии – Гл.ІV, р.ІV ЗУТ, Закона за водите и Наредба № 4/2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи. Поставените от жалбоподателя въпроси относно обществената функция и значение от сключването на процесния договор с оглед необходимостта от прокарване на водопроводното отклонение през имота на К. Г. с оглед водоснабдяване на друг/и имоти, намират отговор именно в горните нормативни актове, като и в Наредба № 4/2004 год.-чл.15 се предвижда собственикът на имота, през който поради необходимост следа да се прокара водопроводно съоръжение, следва да учреди право на водопрекарване при условията и по реда на чл.193 ЗУТ в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти, а не и на „В и К”, който ще изгражда същото. В този смисъл е и уредбата в ЗВ-чл.112, уреждащ сервитута на водопрекарване при постоянна или временна нужда и посочва начините за това – със споразумение между собствениците на имотите, а ако такова не може да бъде постигнато – с акт на органа по чл.52, ал.1, т.3, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. Разпоредбата на чл.193, ал.3 ЗУТ предвижда при непостигане на съгласие между собствениците на поземлените имоти и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване да се учреди със заповед на кмета на общината, която също се вписва в имотния регистър по реда на ал.9. Друга възможност за учредяване на сервитут, в т.ч. в полза на „ВиК” оператора, специалният Закон за водите не предвижда.
Поради това и договорът от 09.07.2009 год. не представлява такъв за учредяване на сервитутно право по смисъла на чл.193 ЗУТ и не подлежи на вписване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 336 от 11.08.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 390/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: