5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 22.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 812/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 04.11.2013 г. по гр. д. № 13947/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 27.02.2013 г. по гр. д. № 2291/2013 г. на Софийски районен съд, 43 състав. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на [фирма], с която са предявени установителни искове против А. И. Ден Б. за съществуване между страните на валидно правоотношение по договор от 12.10.2007 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Провадия на 29.11.2007 г. под № 51, том13, вх. рег. № 5696, и по договор от 14.12.2007 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Провадия на 11.06.2009 г. под № 127, том 14, вх. рег. 3966, за отдаване под аренда на земеделски имоти и е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете, на основание чл.130 ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и противоречие със закона на извода на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК във връзка със следните въпроси : Допустимо ли е водене на установителен иск за съществуването на облигационно правоотношение по договор за аренда при наличие на оспорване на неговото съществуване; Алтернатива ли е и по-ефективен способ за защита ли е осъдителен иск за обезщетение спрямо установителния иск за съществуване на облигационно отношение по договор за аренда при наличие на оспорване на неговото съществуване, при липса на претенции за такова обезщетение и има ли нужда от него при липса на твърдения за вреди. Частният жалбоподател твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 560 от 25.07.2013 г. по ч. т. д. № 1775/2013 г. на І т. о., респ. че са решени противоречиво в обжалваното определение и в представени с изложението решения и определения на Плевенски окръжен съд и Варненски окръжен съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от [фирма] против А. И. Ден Б. искове за установяване съществуването на валидни правоотношения между страните по сключени на 12.10.2007 г. и 14.12.2007 г. договори за аренда на земеделски земи. В исковата молба, уточнена с последващи молби, ищецът е посочил, че правният му интерес от предявяване на исковете произтича от обстоятелството, че ответницата отрича съществуването на арендните правоотношения и че по нейно искане е вписано несъществуващо прекратяване на договорите за аренда в имотния регистър към Агенция по вписванията.
С определение от 27.02.2013 г. по гр. д. № 2291/2013 г. Софийски районен съд е прекратил производството по така предявените искове на основание чл.130 ГПК, след като ги е преценил за недопустими.
Сезиран с частна жалба от дружеството – ищец, Софийски градски съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция. Въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на исковете с липсата на правен интерес за ищеца да търси съдебно установяване на съществуването на облигационните правоотношения при наличие на правна възможност да защити правата си с осъдителни искове срещу ответницата за реално изпълнение на договорите за аренда, за компесаторно обезщетение за неизпълнение или за договорни неустойки. Развил е и съображения, че спорът дали договорите за аренда са прекратени валидно чрез извънсъдебно волеизявление на ответницата следва да бъде разрешен в производство, в което с осъдителен иск са предявени договорни права, и че упражняването на потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договорите не може да бъде предмет на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Като аргумент за липса на правен интерес от установителния иск е посочено и това, че доколкото силата на пресъдено нещо относно съществуването на правоотношенията по договорите за аренда ще се формира към момента на приключване на устните състезания по делото, след този момент ответницата би могла да се позове на нови факти с правопогасяващ или прекратяващ ефект и по този начин да създаде основание за предявяване на нов иск досежно спорното правоотношение.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените от частния жалбоподател въпроси – за допустимостта да се предяви установителен иск за съществуване на правоотношение по договор за аренда на земеделски земи при отричане на правоотношението от насрещната страна по договора и при възможност ищецът да предяви осъдителен иск за обезщетение за вреди от договорното неизпълнение, са от значение за изхода на делото. Тяхното разрешаване от въззивния съд е обусловило прекратяването на производството по предявените от жалбоподателя установителни искове, с което е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Доказана е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 560 от 25.07.2013 г. по ч. т. д. № 1775/2013 г., имащо характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по идентичен правен спор в смисъл, че с оглед признатата с чл.124, ал.1 ГПК възможност за предявяване на самостоятелен установителен иск за съществуване/несъществуване на правоотношение при наличие на правен интерес от това, липсата на правен интерес не може да бъде преценявана общо на плоскостта на съществуването на други видове искове, чрез които ищецът може да защити правата си във връзка със спорното правоотношение; При отсъствие на твърдения в исковата молба за понесени вреди от извършено в имотния регистър вписване на прекратяването на аренден договор е непримливо ищецът да бъде „напътван” да предяви осъдителен иск за вреди от договора и да бъде отречено правото му на установителен иск за съществуване на отричаното от ответника договорно правоотношение. Въззивното определение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. При наличие на задължителна практика по значимите за изхода на делото правни въпроси не следва да се обсъжда второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване – това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Частната жалба е основателна.
В съответствие с разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, допускаща предявяване на самостоятелен иск за установяване съществуването на правоотношение при наличие на правен интерес, частният жалбоподател е предявил искове за установяване съществуването на правоотношения между него и ответницата по сключени помежду им договори за аренда на земеделски земи. Правният интерес от търсеното съдебно установяване, представляващ абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, е обоснован ясно в самата искова молба и в депозираните впоследствие уточнителни молби. В същите е посочено, че интересът от предявяване на исковете произтича от предприетите от ответницата действия за вписване прекратяването на договорите за аренда, сочещи на отричане на породените от договорите арендни правоотношения. Извънсъдебното отричане на правоотношенията като последица от твърдяно прекратяване на договорите за аренда е достатъчно за пораждане на правен интерес за ищеца като страна по договорите да предяви иск пред съда, за да установи съществуването на оспорените правоотношения. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за причинени вреди от вписаното прекратяване на арендните договори и/или за неизпълнение на конкретни договорни задължения на ответницата, обвързани с уговорка за неустойка. При липса на въведени в тази насока твърдения съжденията на въззивния съд за недопустимост на установителните искове поради хипотетично съществуващата възможност ищецът да предяви осъдителни искове за обезщетения и неустойки от договорното неизпълнение противоречат на разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК.
Правно неиздържан е аргументът на въззивния съд, че положителното съдебно решение по установителните искове няма да защити ефективно правата и интересите на ищеца, тъй като след признаване на правоотношенията за съществуващи със сила на пресъдено нещо ответницата би могла отново да ги оспори като се позове на правопрекратяващи и правопогасяващи факти. След като е налице оспорване на правоотношенията и процесуалният закон допуска изрично при такова оспорване ищецът да предяви иск, за да установи със сила на пресъдено нещо тяхното съществуване, изводът за недопустимост на установителните искове е формиран в нарушение на чл.124, ал.1 ГПК.
Като е приел, че въпреки надлежно обоснования в исковата молба правен интерес предявените от дружеството – частен жалбоподател положителни установителни искове са недопустими поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил неправилно определение. Ето защо определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на исковете.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски градски съд определение от 04.11.2013 г. по гр. д. № 13947/2013 г., с което е потвърдено определение от 27.02.2013 г. на Софийски районен съд, 43 състав, за прекратяване на производството по гр. д. № 2291/2013 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 43 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените от [фирма] срещу А. И. Ден Б. положителни установителни искове за съществуване на правоотношения по договори за аренда на земеделска земя от 12.10.2007 г. и 14.12.2007 г., вписани в Служба по вписванията при РС – Провадия съответно под № 51, том13, вх. рег. № 5696, и № 127, том 14, вх. рег. 3966.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :