3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 06.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1197/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 4321 от 27.12.2016 г. по ч.т.д. № 6128/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от това дружество частна жалба срещу протоколно определение от 20.09.2016 г. по т.д. по несъстоятелност № 2459/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав за оставяне без уважение на искането за конституиране на дружеството като присъединен кредитор в производството по обявяване несъстоятелност на [фирма].
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Изразява се несъгласие с изложените от апелативния съд съображения за липса на преграждащ ефект на отказа на съда да присъедини жалбоподателя – молител по чл.629, ал.4 ТЗ, в производството по несъстоятелност, образувано по молба на друг кредитор. По съображения в частната жалба се иска отмяна на определението и връщане на делото на Апелативен съд – София за произнасяне по същество по оплакванията в частната жалба.
От ответниците по частната жалба становище е изразено само от [фирма], ЕИК[ЕИК], по чиято инициатива е образувано производството пред СГС. В постъпилия писмен отговор се поддържа довод за основателност на частната жалба, по съображенията, изложени в нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на апелативен съд. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба срещу отказа на съда по несъстоятелността да го присъедини като кредитор, на основание чл.629, ал.4 ТЗ, в производството по образуваното пред Софийски градски съд т.д. № 2459/2016 г., съдебният състав на Апелативен съд – София е приел определението за необжалваемо. Изводът за процесуална недопустимост на сезиращата го частна жалба е изведен въз основа на разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, както и на кръга определения, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.1 ГПК /с оглед предвиденото в ТЗ препращане към реда за обжалване по ГПК/, сред които не попада определението на съда по несъстоятелността по чл.629, ал.4 ТЗ. Прието е, че определението по чл.629, ал.4 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е регламентирана възможност за отделното му обжалване, в каквато насока въззивният съд се е позовал на преобладаващата практика на ВКС.
Въззивният съдебен състав е изложил и допълнителни съображения, основани на последиците от уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а при отхвърлянето й – за възможността молителят, чието искане по чл.629, ал.4 ТЗ е отхвърлено, да инициира ново производство по чл.625 ТЗ срещу длъжника.
Определението на въззивния съд е правилно.
В разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ изчерпателно са посочении съдебните актове, постановени в производство по несъстоятелност, които подлежат на въззивно и касационно обжалване по предвидения в ГПК общ ред, като в чл.613а, ал.3 ТЗ е посочено, че всички други актове подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от ГПК. От това следва извод, че обжалването на определенията по ал.3 на чл.613а ТЗ би могло да се осъществи само при условие, че те попадат в обхвата на определенията по т.1 или т.2 на чл.274, ал.1 ГПК. Липсва предвидена от законодателя възможност за самостоятелно обжалване на определението на съда по несъстоятелността, с което се е произнесъл по искането на кредитор за присъединяване на основание чл.629, ал.4 ТЗ. Правилна е преценката на въззивния съд, че определението по чл.629, ал.4 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като отказът да се допусне присъединяване на кредитор не препятства развитието на образувано по молба на първоначалния кредитор производство по чл.625 ТЗ. От друга страна, напълно обосновано са отчетени и последиците от решението по чл.630 ТЗ спрямо неприсъединения кредитор, а при евентуално отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ правилно е преценено, че правото на такъв кредитор да подаде нова молба по чл. 625 ТЗ не се преклудира. В горния смисъл е и цитираната в атакуваното определение практика на ВКС, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав на ВКС. Посочените в частната жалба две определения на ВКС – по ч.т.д. № 1608/2016 г. и по ч.т.д. № 1262/2016 г. не попадат в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и не са задължителни за долустоящите спрямо ВКС съдилища, тъй като не са постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Последните съставляват и изолирана практика, която не се споделя от настоящия състав, предвид изложените по-горе съображения.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4321 от 27.12.2016 г. по ч.т.д. № 6128/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: