1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 11.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 3062 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Евроконсулт-Инженеринг“ ЕООД – гр. Петрич, „Евроконсулт – 3000“ ООД – гр. София, „Евроконсулт“ ООД – гр. София и И. В. П. срещу решение № 1643 от 29. 06. 2018 г. по т. д. № 4859/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, пети състав. С него е потвърдено решение № 3241 от 13. 06. 2017 г. по т. д. № 37/2016 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че касационните жалбоподатели дължат на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД суми, предмет на заповед за изпълнение № 1443 от 18. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 934/2015 г. на Петрички районен съд, а именно: 1. сумата над 15 356 евро до 68 410 евро, или сумата от 53 054 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 14. 04. 2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1/02. 02. 2009 г., анекс № 2/11. 01. 2010 г., анекс № 3/19. 01. 2010 г., анекс № 4/20. 01. 2011 г., анекс № 5/23. 01. 2012 г., анекс № 6/23. 01. 2013 г. и анекс № 7/24. 01. 2014 г.; 2. сумата над 4 522, 30 евро до 6 375, 30 евро или сумата от 1 853 евро, представляваща редовна лихва върху главницата за периода от 24. 01. 2014 г. до 11. 10. 2015 г.; 3. сумата над 5 115 евро до 5 771, 66 евро, или сумата от 656 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 05. 02. 2014 г. до 16. 11. 2015 г.; 4. сумата от 1 102, 20 евро, представляваща комисиона за управление, дължима съгласно чл. 5 от анекс № 7 от 24. 01. 2014 г. за периода от 05. 03. 2013 г. до 04. 03. 2015 г.; 5. сумата от 75, 47 евро, представляваща нотариални такси, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /17. 11. 2015 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Касационните жалбоподатели поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правят искане за отмяната му по съображения, изложени в касационната жалба. Допускането на касационно обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят и от представените писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза се установява следното: сключването на договор за банков кредит от 14. 04. 2008 г. и посочените анекси към него, при договорените в тях условия; крайният срок за погасяване на кредита – 05. 01. 2017 г.; солидарната отговорност на ответниците за задълженията по кредита; усвояването на кредита и спирането на плащанията след 05. 02. 2014 г.; извършването на публична продан на недвижим имот по изп. д. № 20147900401223 на ЧСИ Р. М. с взискател „Дон Констракшън Продуктс България“ ЕАД и длъжник „Евроконсулт Инженеринг“ ЕООД – кредитополучател по процесния договор за кредит за сумата от 114 510 лв.; превеждане на сума от 103 774, 48лв. от ЧСИ Р. М. на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 15. 12. 2015 г. и връчването на представените по делото нотариални покани, с които банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита на ответниците.
По спорния въпрос за момента на настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, а именно – за изгубване преимуществото на срока от 12. 10. 2015 г. с оглед доказателствата за спиране на плащанията по кредита на 5. 02. 2014 г. /заключението на счетоводната експертиза/ и за достигане на изявленията на банката до длъжниците /нотариални покани, разписка и констативен протокол/. Счел е за неоснователно възражението на ответниците за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на 26. 05. 2015 г., съответно че неоправдано е начислявана договорна лихва след 26. 05. 2015 г., тъй като не се установява получаването от ответниците на изпратените от ищеца уведомления, с които банката е обявила предсрочната изискуемост на ответниците. Изводът е формиран, след като съдът е приел за безспорно изпращането на писма с изх. №№ 720-200, 720-201 и 720-202, всички от 26. 05. 2015 г, съдържащи изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, но е преценил, че липсват доказателства за получаването им от ответниците. В тази връзка е изтъкнал, че писмо изх. № 532 от 8. 12 2015 г. на „Български пощи“ ЕАД не установява това получаване поради липсата на идентичност между посочените в него пратки на банката, чието връчване на 1. 06. 2015 г. на И. П. е удостоверено, и горепосочените писма от 26. 05. 2016 г.
Позовавайки се на т. 9 и т. 11в от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че плащането на сумата от 103 774 лв. по цитираното изпълнително дело на банката-ищец не се отразява на спорните права на същата, съответно не е основание за отхвърляне на иска, тъй като същото е извършено в резултат на предварително изпълнение по издадения в заповедното производство изпълнителен лист.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите формулират следния въпрос: „Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без преди това въззивният съд да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и следователно че е включен в предмета на доказване?“. Поддържат, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно с Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 74 от 26. 07. 2017 г. по т. д. № 1047/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 375 от 17. 06. 2010 г. по гр. д. № 5080/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 129 от 2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС и определение № 40 от 25. 01. 2017 г. по т. д. № 1047/2016 г. на ВКС, I т. о.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касаторите процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на процесуалните действия на страните и на съда. Въпросът е поставен в контекста на доводите на касаторите-ответници, че въззивният съд неправилно е приел, че предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила на 12. 10. 2015 г., а не на 26. 05. 2015 г., в какъвто смисъл е възражението на ответниците, в подкрепа на което са представили изявленията на банката-кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост, обективирани в писма с изх. №№ 720-200, 720-201 и 720-202, всички от 26. 05. 2015 г. Формулирането на правния въпрос е некоректно, тъй като банката-ищец е оспорила твърдението на ответниците за настъпване на предсрочната изискуемост на 26. 05. 2015 г.; признала е в допълнителната искова молба, че действително е изпратила посочените писма, но в същата молба е заявила, че няма данни за получаването им от ответниците и оспорва твърдяното от тях получаване на същите на 28. 05. 2015 г. При въвеждане на процесуалноправния въпрос не се държи сметка, че в съответствие с твърденията и възраженията на страните първоинстанционният съд е формирал изводи в решение си, че посочените писма не са получени от ответниците. Във въззивната жалба ответниците са изложили оплаквания за неправилност на заключението на окръжния съд досежно тези факти и във връзка с тях са направили искане за задължаване на ищеца да представи оригиналите на писмата, което въззивният съд е отхвърлил предвид липсата на оспорване на документите. Въззивният съд е извършил собствена преценка на фактическия и доказателствен материал, за да формира изводи, съвпадащи с тези в първоинстанционното решение, че получаването на изявленията на банката, обективирани в посочените писма, от ответниците не е установено, съответно предсрочната изискуемост не е настъпила на твърдяната от ответниците дата – 26. 05. 2015 г. Поради изложеното не може да се приеме, че в случая едва с въззивното решение страните са уведомени, че съдът счита за спорни и включени в предмета на доказване посочените факти, съответно е изключен обуславящият изхода на конкретния спор характер на поставения въпрос. Що се отнася до отхвърленото от въззивния съд искане за задължаване на ищеца да представи оригиналите на писмата от 26. 05. 2015 г., съдържащи изявленията на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, то същото няма отношение към спорния въпрос за получаването на писмата от ответниците. Накрая следва да се посочи, че процесуалноправният въпрос в изложението на касаторите е обусловил само решаващите изводи на апелативния съд за съществуване на задълженията на ответниците за заплащане на договорна възнаградителна лихва за периода 26. 05. 2015 г. – 11. 10. 2015 г. и на нотариални такси. Същият няма отношение към крайните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, направени след преценка за настъпила предсрочна изискуемост на 12. 10. 2015 г., за дължимостта по процесния договор за банков кредит на главницата, наказателната лихва и комисионата за управление за времето от 5. 03. 2013 г. до 4. 03. 2015 г. По изложените съображения поставеният процесуалноправен въпрос не изпълнява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1643 от 29. 06. 2018 г. по т. д. № 4859/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: