Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
гр. София, 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4555 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. П. Н., ч. процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 527 от 23 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение № 2* от 30 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и делото е върнато за произнасяне по предявения иск.
Касационният контрол е допуснат с определение № 442 от 7 май 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос може ли гражданско дружество самостоятелно да наема работници по трудово правоотношение.
По поставения въпрос касаторът сочи, че гражданското дружество не е във фактическа и правна възможност да наема работници по трудово правоотношение, защото не може самостоятелно да придобива и упражнява права и задължения, а и по отношение на трети лица правата и задълженията на дружеството са права и задължения на съдружниците.
Ответникът “Р” О. със седалище в гр. В., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че надлежна страна по предявения иск по чл. 128 от К. на труда би могъл да е само работодател, който в случая е гражданско дружество ч. фингирана правосубектност за целите на трудовото право; след като гражданското дружество не е изпълнило задълженията си по трудово правоотношение, то е пасивно легитимирано, а искът е насочен на практика само срещу един от съдружниците, който не е страна в материалното трудово правоотношение и постановяването на решение спрямо него няма да разреши трудовия спор; първоинстанционното решение е отменено и делото – върнато за ново разглеждане срещу надлежната страна – гражданското дружество.
По поставения въпрос касационният съд приема следното:
Дружеството, образувано по реда на ЗЗД, представлява форма за обединение на две или повече лица с оглед постигането на обща стопанска цел. Създаденото по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД дружество не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. Правата и задълженията от дейността на дружеството не възникват за самото дружество, а са права и задължения на самите съдружници. Страна по сключваните във връзка с постигането на набелязаната цел сделки, са съдружниците и претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от или срещу съдружниците. С изрични законови разпоредби (чл. 1 ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 9 ал. 2 от Д. процесуален кодекс) дружеството по реда на ЗЗД се приравнява на предприятие или юридическо лице за целите на специфична държавно контролирана дейност, но подобен текст в К. на труда не е предвиден.
Според легалното определение за работодател, дадено в К. на труда, такова качество има всяко физическо или юридическо лице, поделение на юридическо лице, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Доколкото за постигането на целта на дружеството по реда на ЗЗД е необходимо да се престира работна сила, липсва пречка такава да се наема за работа в дружеството. Резултатът от работата на наетото по трудово правоотношение лице, както и правата и задълженията във връзка с това правоотношение обаче ще възникнат за всеки един от съдружниците в дружеството по реда на ЗЗД съобразно неговия дял. При спорове по реда на К. на труда между работник/служител и гражданско дружество, исковете следва да бъдат насочени срещу всички съдружници.
Касационната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 128 и чл. 245 ал. 2 от К. на труда. В исковата си молба касаторът сочи, че ответното гражданско дружество не е изплатило трудовите възнаграждения на касатора за периода 1 януари 2004 г. – 1 януари 2005 г., както и парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2004 г. В последствие исковете са насочени към “Р” О. , със седалище и а. на управление в гр. В..
Гражданско дружество “Р“С” е възникнало по силата на договор от 8 март 1999 г. между К. “С” и “Рояал шот” О. с цел обединяване на усилията на двата субекта за съвместна стопанска дейност. Според т. 22 от договора, за осъществяване на дейността на дружеството трудови договори се сключват от представляващия дружеството от негово име и за негова сметка. Представляващ дружеството е управителят на “Р” О. М. М. Печалбите и загубите за дружеството по силата на чл. 361 ал. 1 от ЗЗД възникват за съдружниците съразмерно с дела им, освен ако е уговорено те да възникват несъразмерно на дела на съдружника, но липсва каквото и да е основание да се приеме, че печалбите и загубите от работата на дружеството ще възникне за физическо лице, имащо качеството на управител на някой от съдружниците.
При твърдението за незаплатено трудово възнаграждение за период от време през 2004 г., за лихва за забава върху незаплатените суми, както и за незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в качеството на ответник по спора следва да бъдат конституирани съдружниците в Гражданско дружество “Р”, а не самото гражданско дружество. Въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и освен това е следвало да обезсили решението на районния съд, с което съдружникът “Р” О. е осъден да заплати на касатора трудово възнаграждение от 1412,40 лева и лихва за забава от 389,34 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 145,95 лева, както и да укаже на ищеца да насочи исковете си срещу всички съдружници в дружеството по реда на ЗЗД.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 527 от 23 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г. и решение № 2* от 30 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 6* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: