О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 02.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4525/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Европейски политехнически университет-гр.П., чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. М., срещу решение № 190/12.07.2017 г. по гр.д.№ 121/2017 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение №1319/15.12.2016 г. по гр.д.№ 3156/2016 г. на Районен съд-Перник. С него е уважен предявеният от М. Т. Б. от Е. срещу касатора иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и последният е осъден да му заплати сумата 6000 евро, дадена по сключен помежду им договор за деветмесечно езиково обучение за учебната 2015-2016 г.,с начало 01.11.2015 г., който е развален поради неизпълнение и с това е отпаднало основанието за дължимост на исковата сума, ведно със законната лихва от 16.08.2016 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се твърди недопустимост на постановените съдебни актове поради липса на доказателства адвокатското пълномощно на процесуалния представител на ищеца да е подписано действително от него и недопуснато в нарушение на процесуалните правила оспорване по реда на чл.193 ал.1 ГПК истинността на подписа.Поддържа се оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, че ищецът е придобил статут на студент, докато той всъщност е бил приет за курсист, както и че университетът нямал правото да извършва прием на студенти при наличие само на институционална и липса на програмна акредитация.Изтъква се , че тези обстоятелства не са станали причина ищецът да не се снабди с виза за дългосрочно пребиваване в страната. Прави се искане решението да бъде обезсилено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. С оглед първото основание поставя въпросите:
-1.допустима ли е исковата претенция на ищеца и постановените по нея съдебни актове;
-2.разполага ли процесуалния му представител с представителна власт във връзка с чл.33 ГПК, при липса на доказателства пълномощното му по делото да е подписано от ищеца;
-3.допустимо ли е искането по чл.193 ал.1 ГПК направено на първа инстанция, насочено към оборване формалната доказателствена сила на частен документ-пълномощно, приет като доказателство по делото, а не на упълномощителната сделка.
Излага отново оплаквания за липса на доказателства пълномощното на представляващия ищеца адвокат да е подписано от него и че е оставено без разглеждане оспорването по реда на чл.193 ал.1 ГПК.Позовава се на ТР № 5/18.10.2012 г. по тълк.д.№5/2011 г. на ОСГТК, с твърденията,че целта на производството по чл.193-чл.194 ГПК е да се обори формалната доказателствена сила на представен по делото подписан частен документ и че по своята същност то е предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.
С оглед второто основание се поставят следните въпроси:
-4.разпоредбите на гл.9/чл.66-чл.74/ ЗВО и Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите,определят ли предмета на правоотношението между страните, а именно обучение на чуждестранен студент като курсист в езикова подготовка;
-5.счита ли се,че ищецът е кандидатствал за обучение при условията на чл.95 ЗВО с оглед прилагане на чл.15 а от Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Р България , т.е. в изпълнение на процедурата по издаване на визи за дългосрочно пребиваване вид „D“.
-6.при наличие на национална акредитация имал ли е право касаторът да приема студенти по аргумент от чл.21 ал.1 т.8,т.9,т.10 и сл.ЗВО или по аргумент от чл.76 ал.1 и 2 и чл.80 ЗВО не е имал право да извършва прием на студенти.
-7.Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите правно релевантна ли е за кандидат-студентски прием.
Поддържа, че ищецът не е придобил статут на студент и правата на такъв. Намира, че съдът не е издирил приложимата правна норма, че има празнота в законодателството, че законите са непълни и неясни, защото регламентират само отношения във връзка с висшето образование, докторант и специализант.Не са регламентирани отношенията с кандидат студенти, които не изпълняват приемните критерии на висшето училище и на които се налага допълнителна подготовка , която няма нищо общо с висшето образование.
Ответникът по касационната жалба Муле Тийме Б. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение поради ненадлежно упражняване правото на иск от ищеца, при липса на доказателства за представителна власт. Съгласно чл.33 ал.1 ГПК е достатъчно пълномощно от страната, каквото е представено по делото в заверен от адвоката препис, съдържащ паралелен текст на български и английски език. Съгласно чл.32 изр.2 ЗА то има силата на официално заверен документ. Посочил е, че упълномощаването е едностранна сделка, която може да бъде оспорена само от този, който я е извършил. Насрещната страна няма право да се позовава на липса на представителна власт у пълномощника, обратното означава да упражнява чужди субективни права. Посочил е, че тези изводи са в унисон с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5//2014 г. на ОСГТК.
Въззивният съд е приел, че касаторът е получил институционални акредитации от 2013 г. и 2016 г.,всяка валидна за срок от три години, но не е разполагал с програмна акредитация. Одобрил ищеца да премине обучение на чуждестранен студент като курсист в задължителна езикова и специализирана подготовка при него. За това обучение ищецът му превел университетска такса в размер на сумата 6000 евро на 21.10.2015 г. Касаторът изпратил писмо изх.№127/05.11.2015 г. до Посолството на Р България в И. и до МВнР с искане за съдействие при подготовка на документите на ищеца за снабдяване с виза за страната. Такава не е издадена и ищецът не е преминал курс на обучение. Той изпратил нотариална покана, връчена на касатора на 30.06.2016 г., съдържаща волеизявление за прекратяване на създаденото между страните правоотношение, поради неосигуряване на условия и възможност за обучение и искане за връщане на заплатената сума. Въззивният съд е направил извод, че е отпаднало основанието за даването й и поради това тя подлежи на връщане. Приел е, че възникналото правоотношение между страните е регулирано от чл. 66-чл.74, глава 9 студенти, докторанти и специализанти ЗВО и Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Р България /Наредба/, с които е уредено обучението на чуждестранните студенти като курсисти в задължителна езикова и специализирана подготовка. Съгласно чл.15 а от Наредбата висшите училища изпращат в МОН документите на одобрените от тях лица, кандидатстващи при условията на чл.95 ал. ал.8 ЗВО, с оглед изпълнение на процедурата по издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид „D“, съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на визи /понастоящем чл. 24-в Закон за чужденците в Р България и чл.30 Правилник за неговото прилагане/. Въз основа на тези документи МОН издава удостоверение за приемане на кандидат- студентите на обучение, уведомява МВнР и МВР-Дирекция „Миграция“. Въззивният съд е приел, че касаторът не е имал право да извършва прием на студенти поради липсата на програмна акредитация по аргумент от чл.76 ал.1 и 2 и чл.80 ЗВО. По тази причина на ищеца не е издадено от МОН удостоверение по чл.15а от Наредбата като предпоставка за получаване на виза. Това е довело до волеизявлението му за прекратяване на договора и за отписването му.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Когато се поставя въпрос за допустимостта на обжалваното решение, касационният съд следва да се занимае с него без оглед наличието на предпоставките за селекция. От въззивния съд са изложени подробни мотиви за неоснователност на това оплакване, които се споделят от настоящата инстанция. Липсва законово изискване да се представят доказателства, че адвокатското пълномощно е подписано действително от ищеца. Предмет на настоящото производство е решението, постановено от въззивния съд съгласно чл.280 ал.1 ГПК, а не първоинстанционния съдебен акт, респективно законосъобразността на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия във връзка с оспорването по чл.193 ал.1 ГПК.
За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, който е конкретен, от значение за изхода на делото и е включен в предмета на спора. Според разрешенията,съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата. Поставените от касатора въпроси не отговарят на тези изисквания. Седми въпрос не е релевантен, тъй като въззивният съд макар да е цитирал погрешно заглавието на Наредба за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите, е обсъждал чл.15а от Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Р България. Шести въпрос не произтича от направените във въззивния акт изводи, тъй като в него не е обсъждано приложението на разпоредбите на чл.21 ал.1 т.т.8,9 и 10 ЗВО нито самостоятелно, нито в алтернатива с чл.76 и чл.80 ЗВО.Относно пети въпрос следва да се отбележи, че също не са излагани мотиви дали ищецът е кандидатствал при условията на чл. 95 ЗВО, този законов текст фигурира при възпроизвеждането на разпоредбата на чл.15а от Наредбата. Като релевантен може да бъде преценен четвърти въпрос. Но във връзка с него не е обосновано поддържаното допълнително основание.Както сам касаторът е посочил, то е аргументирано с оглед 5-7 въпроси.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 190/12.07.2017 г. по гр.д.№121/2017 г. на Окръжен съд-Перник .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: