О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София 23.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1871 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците В. Р. К. и Н. Р. К., двамата чрез адв. М. Т. против определение № 2692/06.02.2014 г. по ч.гр.дело № 15605/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на ищците срещу определение от 16.09.2013 г. по гр.дело № 49159/2011 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искат отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението, което е инкорпорирано в частната жалба е формулиран въпросът: 1.неприлагането към исковата молба на скица на имота и данъчна оценка по иск за собственост води ли до връщане на исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС, решение № 14/11.01.1980 г. по гр.дело № 2559/1979 г. на ВС, I г.о, определение № 32/21.01.2010 г. по ч.гр.дело № 468/2009 г. на ВКС, I г.о.
Ответницата по частната жалба К. Н. М. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
С определение от 16.09.2013 г. по гр.дело № 49159/2011 г. на Софийски районен съд е върната искова молба на В. Р. К. и Н. Р. К., по която е образувано гр.дело № 49159/2011 г. по описа на същия съд и е прекратено производството по делото. Първоинстанционния съд е пиел, че предявеният иск е с пр.осн.чл.108 ЗС, че с разпореждане от 04.01.2013 г. са дадени указания на ищците да впишат исковата молба в едномесечен срок от връчване препис от разпореждането, което указание не е изпълнено. Поради това на основание чл.129,ал.3 ГПК исковата молба е върната и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел за правилни изводите на районния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК.
Прието е, че на ищците-сега жалбоподателие са дадени изрични и точни указания за вписване на исковата молба, с която е предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС с разпореждане от 04.01.2013 г., което им е редовно връчено на 14.01.2013 г., чрез процесуални представител – адв. Т.. Прието е, че в указания едномесечен срок, който е изтекъл на 14.02.2013 г. ищците не са отстранили констатираната нередовност. Според съда молба за продължаване на срока е подадена шест месеца след изтичане на срока – на 08.08.2013 г. Прието е, че е подадена молба за служебно изискване на данъчна оценка на спорния имот също след изтичане на указания едномесечен срок – на 18.02.2013 г. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че исковата молба следва да се върне на основание чл.129,ал.3 ГПК, а производството по делото да се прекрати.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. Съгласно тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според същото тълкуване задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение – в случая определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Поставеният въпрос от жалбоподателите не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение, поради което същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, без да се обсъжда наличието на предпоставката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че решаващият правен извод на въззивният съд е за връщане на исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок от ищците на указана от съда нередовност – да се представи вписана искова молба, с която е предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Решаващия правен извод е съобразен с практиката на ВКС, отразена в ТР № 3/19.07.2010 г. по т.дело № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС – т.3-та, според която при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл.127 ГПК и за необходимите приложения по чл.128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл.7, ал.1 ГПК неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл.114 ГПК, в това число и за съдебна делба е основание за нейното връщане на основание чл.129,ал.3 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателите В. Р. К. и Н. Р. К..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2692/06.02.2014 г. по ч.гр.дело № 15605/2013 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 30273/12.03.2014 г., подадена от ищците В. Р. К. и Н. Р. К., двамата чрез адв.М.Т., [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: