О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 24.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 884 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Я. Е., чрез адв. Т. Г. Б. от АК – Кърдажил, срещу въззивно решение № 211/19.11.2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 499/2015 г., в частта, с която искът по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е уважен до размера на 21 830.79 лв., ведно с лихва за забава, считано от 10.04.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради небоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският апелативен съд, като е изменил решението на първостепенния Кърджалийски окръжен съд, е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата лв. 21 830.79 лв., представляваща припадащата се на дружеството част от необходимите разноски за извършен ремонт на покривната конструкция на съсобствена жилищно-търговска сграда, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по съразмерност. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са етажни съсобственици в сграда в режим на етажна собственост, като ищецът [фирма], [населено място] притежава 63.98% идеални части от общите части на сградата, а ответникът [фирма], [населено място] – 36.02% . При анализ на свидетелските показания, заключението на съдебнотехническите експертизи и разпита на вещите лица, както и от протокол № 1 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР относно обект „Ремонт покрив Общежитие“, съдът установил, че през летните месеци на 2013г. е извършен ремонт на покрива на сградата. Видовете СМР са тези, описани в протокол № 1 и установени на място от вещите лица по тройната експертиза. За ремонта е заплатена сума в размер на 64 168.58 лв., платена от [фирма], [населено място], което съдът установил при анализ на фактури, извлечение от дневник и хронологичен опис. Съдът възприел, че действителната стойност на извършените СМР, определена от тричленната съдебнотехническа експертиза, възлиба на 60 607.43 лв. Съдът, също така установил, че ремонтът е извършен без предварително решение на ОС на ЕС, но поради спешна необходимост – покривът на сградата е течал от няколко години, като течовете стигали до третия и до втория етаж и през последната година третият етаж станал неизползваем, наемателите били принудени да слагат съдове и найлони, за да се предпазват; покривът бил в окаяно състояние – ламаринената обшивка, улуците и водосточните тръби били изгнили; дървените подпори били за смяна и част от дървената обшивка била пропаднала; сградата била построена през 1953 г., с каратаван, дървена конструкция на покрива, с дъсчена обшивка, керемидено покритие и ламариненена обшивка, изграден със стари материали и технологии (използване на глинен разтвор със слама), поради което и повдредите на покрива можели да се отстранят единствено с извършване на цялостен ремонт. След ремонта е възстановен старият вид на покрива и течовете са преустановени. Съдът приел, че след като покривът е обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38 ЗС, то съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. В случая ищецът [фирма], [населено място] е извършил със собствени средства ремонта на тавана на сградата, без решение на общото събрание на етажните собственици, но същият бил необходим с оглед запазването на тавана и нормалното използване на втория и третия етаж на сградата. На осн. чл. 48 ал.7 ЗУЕС той има право да поиска от другите съсобственици да му ги възстановят до размера, съответстващ на дела им от общите части на сградата. В случая, при признати от съда разноски в размер на 60 607.43лв., ответникът [фирма], [населено място], съразмерно на своите 36.02%ид.ч. от общите части на сградата, дължи 21 830.79 лв. Присъдено е и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както съдебноделоводни разноски, съразмерно уважената част от иска.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с материалноправния въпрос за тълкуване на чл. 41, ал. 1 ЗС – кои разноски са полезни и необходими, както и с процесуалноправния въпрос за хипотезите, в които въззивният съд събира нови доказателства по чл. 266, ал. 3 ГПК.
В случая от значение е тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, който се явява специален по отношение на чл. 41, ал. 1 ЗС и приложим по казуса. В ЗУЕС е дадено легално определение на понятието „Необходим ремонт“, използвано в нормативния акт, и това е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Тълкуването, дадено от въззивния съд в обжалваното решение е съответно на легалната дефиниция. Решението, представено от касатора в подкрепа на твърдението му за осъществена хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 85/24.06.2014 г. по гр.д. № 1157/2014 г. на II г.о. на ВКС не е по приложението на ЗУЕС, нито по тълкуването на чл. чл. 48, ал. 6 ЗУЕС и § 1, т. 8 ПР ЗУЕС. Независимо от това, разрешението на касационния съд по цитираното дело за понятието „необходими ремонтни дейности“, като част от съдържанието на „необходими разноски“ по см. на чл. 41, ал. 1 ЗС, не е в противоречие и на постановеното в обжалваното съдебно решение.
Процесуалноправния въпрос по тълкуването на чл. 266, ал. 3 ГПК е принципно значим и общ. Касаторът го е поставил във връзка с оплакването, че му е отказано от въззивния съд допускане на съдебна експертиза по въпроса дали е извършен ремонт, необходим за запазване целостта и функционалното предназначение на покрива – „тази обща част“, на който въпрос изготвената в първата инстанция експертиза не е отговорила.
Уточнен от касационната инстанция правният въпрос е: трябвало ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на тричленната съдебнотехническа експертиза, която е от значение за неизяснени от първата инстанция релевантни за делото факти, за които са необходими специални знания.
Въпросът е неотносим към предмета на делото, а и към постановеното от съда. Във въззивната жалба е поискано с тричленна експертиза ад се отговори дали ремонтът на покрива е бил необходим за запазване целостта и функционалното предназначение на цялата сграда. За уважаването на иска по чл. 48, ал. 6 ЗУЕС е достатъчно той да е „необходим“ по см. на § 1, т. 8 ЗУЕС, доколкото и без нужда от запазване целостта на цялата сграда, ремонтът следва да е предприет за отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното й използване или на самостоятелните обекти в нея, което в случая съдът е приел за доказано. От друга страна дали ремонтът е необходим, неотложен или обикновен, е правно заключение от компетентността единствено на съда, което той сам прави, при анализ на установените факти по делото, както е сторил в случая и Пловдивският апелативен съд – изводът за приложимост на § 1, т. 8 ЗУЕС е направил сам, преценявайки всички установени факти, между които и фактическите заключения на съдебните експерти. Фактите е установил при анализ на всички събрани доказателства – писмени, гласни и експертизи. Следователно не може да се иска с допълнителна експертиза от вещи лица да правят, вместо съда, правни изводи. Накрая, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е и вярно твърдението на касатора, че съдебните експерти по изслушаната от окръжния съд експертиза не са дали и мнение за това необходим ли е бил ремонтът на покрива на сградата. В заключението, както и в съдебно заседание вещите лица изрично са заявили, че ремонтът е бил не само необходим, но още и закъснял, и неотложен.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 211/19.11.2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 499/2015 г., в частта, с която искът по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е уважен до размера на 21 830.79 лв., ведно с лихва за забава, считано от 10.04.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: