4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№306
Гр.София, 15.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3103 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 41/16.04.2013г., постановено по т.д.№ 80/13г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 294/17.12.2012г. по т.д.№ 88/06г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против К. „В г”, [населено място] иск за прогласяване за нищожна на извършената между тях сделка за продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 109, т.ХІV, рег.№ 9026, н.д.№ 2566/05г. на нотариус Б., поради липса на воля /съгласие/ от страна на прехвърлителя.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът К. „В г” оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 23.12.2005г. между страните е сключен договор за продажба на недвижими имоти, като прехвърлителят [фирма] е представляван от управителя М. А. М.. На 09.09.2004г. по фирменото дело на дружеството е вписано прехвърлянето на всичките 50 дяла от собственика Л. П. на „Ф р в” Л., както и вписването му като едноличен собственик на капитала. С решение от 21.10.2005г. на основание нотариално заверен договор от 16.09.05г. дружествените дялове на „Фонд руска възможност” са прехвърлени на „Роулстон Ко лимитед”, К., а Л. П. е заличен като управител и за управител е вписан М. М.. С влязло в сила решение на 29.12.2008г. е прогласена нищожността на договора за прехвърляне на дружествените дялове от 16.09.2005г., а заличаването на „Р К л” като едноличен собственик на капитала е извършено на 27.07.09г. По делото е било безспорно, че към момента на сделката – 23.12.2005г. е съществувало решение на едноличния собственик на капитала „Р К л”, за извършване на продажбата, а основанието за прогласяване на нищожност е липсата на съгласие – на решение на действителния, според ищеца, собственик на капитала – „Ф р в”. Решаващият състав е изложил съображения, че последващите заличавания на вписванията съгласно ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС имат действие за в бъдеще по отношение на трети добросъвестни лица. На база на събраните по делото доказателства апелативният съд е приел, че представителите на двете договарящи страни не са се познавали предварително, както и че представителят на кооперацията не познавал предишния управител П., за да се направи извод, че същият е недобросъвестен. Останалите въведени основания за нищожност не са разгледани, тъй като исканото изменение на иска не е било допуснато от първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Формулираният от касатора въпрос: „Недобросъвестността на възлагащия определено действие /покупка на недвижим имот за възлагащия/ прави ли недобросъвестен и неговия косвен представител?” не е обсъждан от въззивния съд и е без значение за спора, предвид на осъществената сделка от органни представители на дружествата – продавач и купувач. Развитите съображения за косвеното представителство и мандатното правоотношение са относими към договорното представителство, поради което този въпрос не попада в приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът дали приложението на неправилен и незаконосъобразен процесуален ред е съществено процесуално нарушение, обуславящо недопустимостта или неправилността на постановеното решение, е поставен теоретично, предвид липсата на данни по делото за прилагане на реда за разглеждане на делото по отменения процесуален закон. Изрично в откритото съдебно заседание на 04.04.2013г. въззивният съд се е произнесъл по направените доказателствени искания в съответствие с процесуалното правило на чл.205 ГПК /отм./.
Въпросът: „Задължен ли е първоинстанционният съд при установителен иск за прогласяване на нищожността на един договор да разгледа всички основания за нищожност по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД при положение, че представените от ищеца факти могат да се бъдат квалифицирани по няколко основания?” е основан на допълнително въведените от ищеца по иска основания за недействителност на сделката. По този въпрос въззивният съд е изложил съображения, а именно, че не е било предприето допустимо изменение на иска. Следователно въпросът е поставен без връзка с извършени конкретни незаконосъобразни действия от решаващия съд. На следващо място, искът за прогласяване на нищожност е отхвърлен поради приетите за установени обстоятелства относно представителството на юридическото лице, а не с оглед на подвеждането на твърдените факти под неприложима правна норма.
Евентуалното нарушение на правото на справедлив процес и въпросът: „Основание ли е за допускане на касационно обжалване наличието на съществени нарушения на Конвенцията за правата на човека и основните свободи?”, е обосновано по реда на чл.280, ал.1 ГПК с приети разрешения от Съда по правата на човека относно непредоставяне на възможност на страната за представяне на становище и на недопускане на доказателства, обстоятелства, които в случая не са налице. По същество касаторът изразява несъгласие с изложените правни съображения от въззивния съд, а не се позовава на нарушаване на правото му на участие в процеса.
Разноски са претендирани от ответника по касационната жалба, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 41/16.04.2013г., постановено по т.д.№ 80/13г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.