О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №306/21.05.2014
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2443 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съделителите Е. А. А. и С. А. Г. обжалват решение № 157/ 18.12.2013 г. по гр. д. № 343/ 2013 г. в частта, с която Разградски окръжен съд потвърждава решение № 140/ 05.09.2013 г. по гр. д. № 534/ 2012 г. по описа на Районен съд – Исперих в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е възложен в дял на Р. А. Ю. недвижим имот с начин на трайно ползване дворно място от 740 кв. м. с отреден парцел ІХ-587 в кв. 79 по плана на [населено място], находящ се в [населено място], [улица] ведно с построените в него сгради. Касаторите обосноват правото си на допуск до касационно обжалване чрез основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят въпроса: възниква ли правото на възлагане на неподеляемо жилище, предвидено в чл. 349, ал. 2 ГПК, когато съсобствеността е възникнала от два юридически факта: 1) наследствено правоприемство и 2) разпореждане с дял, извършено от наследник в полза на друг наследник. Считат, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с т. 8 ТР № 1/ 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС По същество намират решението неправилно.
От ответника по касация Р. А. Ю. не постъпва отговор.
Настоящият състав намира, че в обжалваната част решението е допустим предмет на касационно обжалване. То касае приложеният способ на извършване на делбата. Касатори са съделителите, за които е единствено интересът от обжалване на решението в тази негова част. Упражнили са своето право в срока по чл. 283 ГПК. Въпреки изложеното, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд възлага жилищния имот и дворното място като принадлежност в дял на Р. А. Ю., защото приема за осъществени предпоставките на упражненото от ответника по касация право по чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно: 1) спазен е преклузивният срок на чл. 349, ал. 4 ГПК; 2) жилищният имот ведно с дворното място като принадлежност е неподеляем; 3) съсобствеността е възникнала по наследствено правоприемство от А. Ю. Р., бащата на тримата съделители; 4) Р. А. Ю. е живял в имота при откриване на наследството и 5) той не притежава друго жилище. Според въззивния съд договорът по н. а. № 182/ 22.12.2011 г. не изключва наследственото правоприемство като еднороден източник на съсобствеността по следните причини: 1) всички делбени имоти са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност на съпрузите Р. М. Р. и А. Ю. Р.; 2) смъртта на А. Ю. Р. от 05.03.2003 г. е прекратила общността (чл. 26, ал. 1, пр. 1 СК от 1985 г); 3) към тази дата съсобственици на имотите са били преживялата съпруга и трите деца от брака при дялове съответно 5/ 8 ид. части и по 1/ 8 ид. части за всеки съделител (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН) и 4) договорът, с който съпругата е продала на дъщеря си Е. А. А. своите 5/ 8 ид. части не изключва еднородния източник на съсобствеността, а концентрира съсобствеността в съпритежание между тримата вместо между четиримата наследници на А. Ю. Р..
Поставеният от касаторите въпрос обуславя приложения способ на извършване на делбата. С т. 8 ТР № 1/ 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС прие, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм) е недопустимо, като делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемият жилищен имот на публична продан (чл. 288, ал. 1 ГПК, отм). Чл. 288, ал. 3 ГПК (отм) и чл. 349, ал. 2 ГПК са норми с еднакво съдържание. Преди и сега законодателят еднакво урежда материално-правните предпоставки на упражнимото в съдебната делба право на възлагане на неподеляемо жилище. С еднакво съдържание са и чл. 288, ал. 1 ГПК (отм) и чл. 348 ГПК. Преди и сега законодателят еднакво урежда последицата при липса на основание за възлагане в дял на съделител – неподеляемият жилищен имот се изнася на публична продан. Следователно нормативното тълкуване, извършено с т. 8 ТР № 1/ 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС, поражда задължително за съдилищата действие при приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
Въпреки изложеното, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изключено. В хипотезата, в която съсобствеността е по наследствено правоприемство и възникването й е последвано от разпореждане с дял, извършено от наследник в полза на наследник, разнородна съсобственост няма. Съсобствеността е възникнала от един юридически факт – наследствено правоприемство. Разпоредителният акт има за последица концентрация на съсобствеността чрез намаляване на броя на титулярите на съвместно притежаваното право на собственост. В този смисъл са решение № 148/ 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/ 2009 г. ВКС, І-во ГО и решение № 223/ 12.10.2012 г. по гр. д. № 235/ 2012 г. ВКС, ІІ-ро ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Тези решения, а и обжалваното, създават практика в духа на извършеното нормативно тълкуване. Няма основание тя да бъде изоставена. И основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава допуск до касационно обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157/ 18.12.2013 г. по гр. д. № 343/ 2013 г. в частта, с която Разградски окръжен съд потвърждава решение № 140/ 05.09.2013 г. по гр. д. № 534/ 2012 г. по описа на Районен съд – Исперих относно способа за извършване на делбата (чл. 349, ал. 2 ГПК).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.