О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306/29.05.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2633 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Г. Б. В. длъжник по заповедта за изпълнение, издадена на 30.06.2011 г. в полза на [фирма] по ч. гр. д. № 8869/ 2011 г. СРС, ГО, 85-ти състав, обжалва определението от 05.06.2012 г. по ч. гр. д. № 7825/ 2012 г, с което СГС, ГО, ІІ-ри „Б” въззивен състав е оставил без разглеждане неговото възражение като подадено след срока в чл. 423, ал. 1 ГПК.
От заявителя [фирма] не постъпва отговор на частната жалба.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват. Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и втора (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Съответно въззивният няма задължение да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери за изключена едната. За наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането. С определение отрича правото на длъжника въззивният съд да приеме възражението срещу заповедта за изпълнение или с определение приема възражението на длъжника и съответно прилага останалите последици, предвидени в чл. 423, ал. 3 ГПК.
Обжалваното определение подлежи на отмяна от касационната инстанция, защото е постановено в нарушение на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК. Настоящият състав приема за изключена възможността за самостоятелен (предварителен) акт по допустимостта на искането въззивният съд да приеме възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 9137/ 05.06.2012 г. по ч. гр. д. № 7825/ 2012 г. СГС, ГО, ІІ-ри „Б” въззивен състав.
ВРЪЩА делото на въззивният съд, който е длъжен по същество да реши въпроса за правото по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.