3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
Гр.София, 05.05.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 804 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. и О. Г. Г.,[населено място] срещу решение № 70/19.03.2010г., постановено по т.д.№ 627/09г. от С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 490/27.07.2009г. по гр.д.№ 654/09г. на К. районен съд за осъждане на касаторите да заплатят на [фирма],[населено място] сумите от по 5000 лв., представляващи част от 40000 лв. – договорена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 16.10.1999г., получена на неосъществено основание.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между наследодателката на касаторите и ответника е сключен предварителен договор за продажба, по който купувачът е получил продажната цена от 40000 лв. Искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е бил отхвърлен, тъй като е установено, че правото на собственост е било прехвърлено от продавача на трето лице, поради което получената сума за продажна цена е дадена на неосъществено основание и подлежи на връщане. Решаващият състав е отхвърлил като недоказани възраженията на касаторите за симулативност на предварителния договор. Твърдението им, че договорът прикрива заемно правоотношение не било установено от представените по делото доказателства, а обясненията на физическото лице Г. – представител на дружеството – ответник, както и показанията на свидетели по други дела не биха могли да се ползват като доказателствено средство в настоящото производство.
Касаторите поставят въпросите: Действителен ли е предварителният договор от 16.09.1999г.? и Има ли плащане на парична сума по него? Позовават се на обясненията на Г. по приложените граждански дела и по прокурорската преписка в подкрепа на твърдението си, че сумата по предварителния договор не е била платена, за да изведат и довода, че договорът е сключен за обезпечаване на получен заем.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило решаващите изводи на въззивния съд.
Формулираните от касаторите въпроси са относими към основанията за отмяна на неправилните решения по чл.281, т.3 ГПК. Тълкуването на клаузите на договора и изводите за неговата недействителност въз основа на фактите и обстоятелствата по конкретния спор не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са плащането на цената по предварителния договор и за симулативността му, свързана с твърдението, че същият е сключен за обезпечаване на заемно правоотношение, са решени от въззивния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства, като доводите на касаторите са изведени от доказателства и твърдения по други дела. Евентуалните неправилни изводи на съда по същество биха имали за последица необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК, с оглед на законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид на функциите на ВКС като инстанция за проверка по правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70/19.03.2010г., постановено по т.д.№ 627/09г. от С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.