О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 13. 04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадасети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1286/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г. от село Н. Х. , Софийска област срещу решение Nо 416 от 23.06.2009 г. по гр.д. Nо 333/09 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което се обезсилва решение от 05.01.2009 г. на Районен съд – гр. Е. по гр.д. Nо 224/07 г. и се прекратява като недопустимо производството по предявените с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ искове за установяване право на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на село Н..
В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа твърдения за наличието на материалноправен въпрос решен от въззивния съд, в противречие с практиката на Върховния съд и в частност с ТР 1/97 г. на ОСГК на ВКС.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че не е налице конкретно посочване и формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице което и да е от основанията на т.т. 1 – 3 от алинея 1 на чл. 280 ГПК. Твърдението за съществуването на такъв въпрос, без същия да се посочва, не е достатъчна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Недопустимо би било съдът по своя преценка да формулира въпроса, който евентуално касатора би имал предвид. Подобна инициатива на съда ще бъде в нарушение на диспозиивното начало, от една страна, и същевременно ще лиши ответника от възможността за защита, т.е. ще се наруши и принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
Твърденията за неправилно прилагане на ТР 1/97 г. на ОСГК относно чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ не съставлява конкретно формулиран въпрос (материалноправен или процесуалноправен), още повече ,че позоваването на това решение е неотносимо към конкретния спор доколкото не е налице твърдение и/или спор за наличието на висящо административно производство, с което би могъл да се мотивира правния интерес у касатора като ищец в първоинстанционното производство.
Липсата на конкретна формулировка е достатъчно основание да преклудира правото на касационната инстанция за по-нататъшна преценка на твърденията за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК.
Поради изложените по-горе мотиви касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 416 от 23.06.2009 г. по гр.д. Nо 333/09 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: