4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 21.03. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4028 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Б. З. срещу решение № 911/05.05.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 5259/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частични отмяна и потвърждаване на решение № 5416/22.07.2015 г. по гр. дело № 16472/2014 г. на Софийския градски съд, като краен резултат е отхвърлен изцяло, предявеният от касатора срещу С…., осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нападение на глутница безстопанствени кучета на 09.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (инкорпорирано в касационната жалба, предвид и оплакванията в нея), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните два правни въпроса (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: 1) материалноправен – относно понятието „безстопанствени животни“; и 2) процесуалноправен – как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск. Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. – навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответната С…. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е приел, че между страните не се спори по делото, а и от съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 09.08.2012 г. ищецът е бил приет по спешност в болница, където му е поставена диагноза „многофрагментарно счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става, диафизарно счупване на дясната лъчева кост, охлузване на дясната очна орбита и дясната скула“; че след проведени изследвания на ищеца е извършена операция за наместване на счупванията, при която е поставена метална пластина; че на 17.09.2012 г. той е претърпял втора интервенция, наложена от засилени болки в лявата предмишница, при която е установено притискане на лакътния нерв в зоната на фрактурата; че на 04.10.2012 г. ищецът отново е приет на лечение и е опериран по повод наличието на некротизиращ флегмон на лявата предмишница; че поради незарастване на лявата лъчева кост той отново е бил опериран на 16.11.2012 г., като при тази интервенция е извършена пластика и отстраняване на металната пластина, поставена при първата операция; че в периода 31.01.2013 г. – 03.02.2013 г. ищецът отново е провел лечение за открито наместване на счупената кост. С оглед така установеното, въззивният съд е намерил, че ищецът е претърпял процесните неимуществени вреди – болки и страдания както от увреждането му на 09.08.2012 г. – счупванията на предмишниците и на двете му ръце, така и в процеса на лечение и възстановяване. Апелативният съд е приел, че основното спорно обстоятелство в процеса е начинът и механизмът, по който са получени травматичните увреждания от ищеца, предвид възраженията на ответника за липса на причинно-следствена връзка между падането на ищеца от управлявания от него велосипед и нападението от глутница кучета, както и дали последните са безстопанствени. Съдът е намерил, че от събраните по делото свидетелски показания не може да се установи с категоричност, че ищецът е бил съборен на земята от глутница кучета при управлението на велосипеда. В тази връзка е посочил, че свидетелката Карамучкова не е пряк и непосредствен свидетел на инцидента, същата посочва единствено обичайния маршрут на придвижване на ищеца до работното му място, но не и конкретния инцидент, по време на който тя се е намирала извън София. Обсъждайки показанията на свидетеля Низимски, САС е посочил, че този свидетел е възприел ищеца-колоездач от автомобила си, разминал се е с него и след 200-300 м. е чул кучешки лай, като в огледалото видял ищеца, заобиколен от глутница кучета, след което пострадалият започнал да пада. Съдът не е кредитирал показанията в тази част, по съображения, че от разстояние 200-300 м. описаните обстоятелства е невъзможно да бъдат възприети от огледалото за обратно виждане от шофьор на автомобил, движещ се в посока, обратна на движението на колоездача. Апелативният съд е изложил и алтернативни съображения, – че дори и това да е възможно, показанията на свидетеля не установяват в пълнота механизма на инцидента – той е посочил, че ищецът е бил заобиколен от лаещи кучета, паднал на земята, като едва при връщането на свидетеля на мястото на инцидента той разбрал от ищеца, че причината за падането са кучетата. С оглед това, съдът е намерил, че фактът на събаряне не е възприет лично от свидетеля, както и че по делото не е установено поведението на кучетата преди, по време и след инцидента, липсват данни за тяхното местонахождение, като свидетелят е възприел единствено техния лай след разминаването си с колоездача. В тази връзка въззивният съд е посочил и че съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, травматичните увреждания на ищеца са типични при падане от велосипед, но това само по себе си не би могло да обоснове извод, че причината за падането е именно нападението от глутница кучета – в заключението и медицинската документация липсват данни за установени рани от захапвания или одирания от кучешки зъби и нокти по тялото на ищеца; преповторено е, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи поведението на кучетата след падането на ищеца, както и за начина, по който тяхната агресия е била преодоляна. По така изложените съображения, апелативният съд е намерил за недоказани в процеса твърденията на ищеца, че процесните вреди са причинени от агресивно поведение на глутница безстопанствени кучета, както и че е невъзможен извода за наличие на причинно-следствена връзка между такова нападение и падането на велосипеда, тъй като в процеса не е доказано по несъмнен начин, че ищецът е бил обект на нападение от глутница кучета по време на управление на велосипеда. По тези съображения въззивният съд е приел, че в процеса не е установено наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община.
При така изложените мотиви към обжалваното решение, материалноправният въпрос относно понятието „безстопанствени животни“ не е от обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд за отхвърлянето на иска на касатора, респ. – този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне по процесуалноправния въпрос, тъй като именно обсъждането от въззивния съд на показанията на свидетеля-очевидец и на останалите доказателства по делото относно механизма на настъпване на процесното увреждане на ищеца, е от обуславящо значение за изхода на правния спор, постановен с обжалваното решение. По този процесуалноправен въпрос страните не сочат и не се установява наличието на съдебна практика, като създаването на задължителна такава по реда на чл. 290 от ГПК би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
В заключение – касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск.
Жалбоподателят-ищец е освободен от внасянето на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение от 29.10.2014 г. на първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 911/05.05.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 5259/2015 г. на Софийския апелативен съд;
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.