3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
ГР. С., 26.02. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6946/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин /ОС/ по гр.д. №285/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1,т.1 КТ и като неоснователни обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ, както и искът по чл.214 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че въпросът „ за формата на прекратяване на тр. правоотношение – счита ли се, че волеизявлението за прекратяване на тр. правоотношение с работника е достигнало адресата, щом последният се е регистрирал като безработен и тази дата е моментът, от който ще тече срокът за оспорване на прекратяването на тр. правоотношение” е решен от ОС в противоречие с цитираната практика на ВКС – р. №1732/30.11.01 г. на ВКС, трето г.о. и р. №307/12.05.98 г. на ВКС, трето г.о. и опр. по гр.д. №2947/08 г. на четвърто г.о. / по чл.288 от ГПК, с което е допуснато касационно обжалване/. Въпросът: допустимо ли е разглеждане на допълнение на въззивната жалба пред въззивната инстанция, ако молбата за правна помощ е оттеглена и компетентният съд не се е произнесъл с акт по молбата за правна помощ, е решен в противоречие с опр. по ч.гр.д. №98/13 г. на Видински ОС.
С. противоречие на въззивното решение със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата по поставените въпроси не се установява:
В. съд е приел, че макар изготвената от работодателя писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца да не е връчена на последния, той е узнал същественото й съдържание най-късно на 17.10.11 г., когато се е регистрирал като безработен в Бюрото по труда. Оттам е представено копие от досието му, като в графата”последна месторабота” на заявлението, ищецът е посочил тази при ответника. Прекратяването на тр. правоотношение е вписано и в трудовата му книжка, със съответната дата и основание.
В решение по гр.д. №2947/08 г. на четвърто г.о. е прието, че тр. правоотношение не може да се прекрати с устна заповед на работодателя, а само с писмена, каквато по настоящото дело е изготвена от работодателя. В р. №307/98 г. на ВКС, трето г.о е прието, че липсата на връчена по надлежния ред заповед за уволнение е индиция, че тр. правоотношение не е прекратено, а напротив – продължава да съществува. В р. по гр.д. №1732/01 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че прекратяването на тр. правоотношение се извършва с връчване на писмено изявление в предвидената от КТ форма. Вписването в тр. книжка съставлява техническо отразяване на вече извършеното уволнение, но не е изискващото се от закона писмено изявление.
В новата и задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК – р. по гр.д. №410/11 г. и по гр.д. №507/09 г. на трето г.о., се приема, че „дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. В случая това е станало с връчването на трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл.347 КТ/. В нея задължително се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /чл.349, т.8 КТ и чл.350, ал.1 КТ/….Изброяването в разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ не е изчерпателно. То има за цел да гарантира фактът на узнаване на уволнението – достигането на писменото волеизявление на работодателя до неговия конкретен адресат – чл.335 КТ. Този факт е от съществено значение в трудовото право, тъй като определя моментът на прекратяване на договора, а от тук и броенето на срокове по чл.194, ал.1 и чл.358, ал.1, т.2 КТ. Той е от значение и в друга насока – открива възможност на работника или служителя да заведе иск за отмяна на незаконно уволнение и други свързани с него искове, дори и работодателят да поддържа в процеса, че трудовия договор не е прекратен поради липса на данни за връчване на заповедта по реда на чл.195, ал.2 КТ”.
Или практиката е уеднаквена по реда на чл.290 от ГПК в посочения и от въззивния съд смисъл – уволнението е извършено в деня на несъмненото узнаване от страна на работника за писменото изявление на работодателя за прекратяване на тр. договор. Оттогава тече и давностният срок по чл.358, ал.1,т.2 от КТ, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по първия от въпросите на касатора.
По втория въпрос също не се установява противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, вкл. с постановеното по повод въззивното производство по настоящото дело определение на ОС Видин по ч.гр.д. №98/13 г. С определението е прието, че въззивната жалба на ищеца от 17.01.13 е подадена в преклузивния срок за обжалване, спрян с молбата за правна помощ от 28.12.12 г., която ищецът е оттеглил на 29.01.13 г. Допълнението на въззивната жалба от 8.04.13 г. е прието от въззивния съд, но е оставено без разглеждане, вкл. по отношение на направените доказателствени искания, като постъпило след изтичане на срока за обжалване. Това съответства на опр. по ч.гр.д. №289/12 г. на четвърто г.о., в което е посочено: „Когато страната е подала повече жалби (със същото или различно съдържание), всяка от тях не може да сезира самостоятелно въззивния съд. Той преценява кои от жалбите са редовни, тъй като го сезира само първата по ред (ако са постъпили в един ден – тази с най-малък входящ номер). Ако има други жалби със същото съдържание, постъпването им в съда е правно ирелевантно – те се прилагат към делото, без по тях да се извършват каквито и да било процесуални действия. Ако има други жалби с различно съдържание, подадените в срок се считат част от първата (сезиращата жалба), а постъпването на останалите е правно ирелевантно – те също се прилагат към делото, без по тях да се извършват каквито и да било процесуални действия. Различно е правното положение, когато в срок е постъпила нередовна жалба, тя се оставя без движение и молбите, с които в указан срок се отстраняват нейните нередовности се считат част от постъпилата в срок нередовна жалба”.
Не са налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №285/13 г. от 12.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: