О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307/21.05.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2582 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съделителят Х. М. А. обжалва решение № 12/ 23.01.2014 г. по гр. д. № 296/ 2013 г, с което Силистренски окръжен съд е потвърдил решение № 172/ 11.10.2013 г. в частта, с която е до делба е допусната и нива от 6. 849 дка, трета категория земеделска земя в местността „Ч.”, съставляваща имот № 000461 по плана за земеразделяне на [населено място] с ЕКАТТЕ61724 при описани съседи. Д. до касационно обжалване обосновава чрез основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и го извежда с твърдения за противоречие на въззивното решение с решение № 266/ 29.06.2011 г. по гр. д. № 1058/ 2010 г, ВКС, І-во ГО. К. не формулира въпрос. По същество намира решението неправилно поради допуснато съществено нарушение. К. счита, че е провел успешно доказване на материално-правните предпоставки на придобивната давност и неправилно този делбен иск е уважен.
Ответникът по касация Б. Р. А. възразява, че жалбата е неоснователна. Не изразява становище по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От останалите шестима съделители не постъпва отговор.
Настоящият състав намира, че е допустим предмет на обжалване решението по един от делбените искове. Касатор е съделителят, който единствен има интерес от касационно обжалване. Именно той е направил възражението за придобивна давност и го поддържа в двете жалби (въззивна и касационна). Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Въпреки изложеното, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е намерил да поражда конститутивно действие решение № 20/ 17.02.1998 г. на О. – Д. и двете скици № № к00752 и к00753/ 05.04.2013 г. към него. По надлежния ред по ЗСПЗЗ е било възстановено правото на собственост върху три ниви, собственост на наследодателя на страните, едната от които е и предмет на възражението за придобивна давност, въведено от касатора. Дяловете на наследниците в съсобствеността, възникнала с решението за възстановяване на собствеността на О. – Д., са определени по закон. Счетено е за неоснователно възражението на касатора, че е придобил една от нивите по давност като имот, който владее от преди 50 години и който никога не е влизал в ТКЗС. Обсъдени са единствените доказателства за предпоставките на оригинерния способ – гласни, събрани чрез разпит на свидетел. Показанията са преценени като неясни и противоречиви и въззивният съд е отказал да гради фактическите си констатации на тях. За да изключи оригинерния способ, въззивният съд е приложил спрямо касатора неблагоприятните последици на доказателствената тежест.
Решението, на което касаторът се позовава, е постановено от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В него се изисква комплексна преценка за материално-правните предпоставки на придобивната давност, когато за тях са събрани доказателства с помощта на различни доказателствени средства – свидетелски показания, документи и заключение на съдебно-техническа експертиза. С обжалваното решение предпоставките на придобивната давност са установявани единствено чрез гласни доказателства. Следователно между двете решения липсва сходство. Това обективно изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсата на въведен от касатора въпрос е самостоятелно основание да се откаже допуск до касационно обжалване на решението.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12/ 23.01.2014 г. по гр. д. № 296/ 2013 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.